Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Те умират по моя воля, Прасчо скъпи — увери го диктаторът. — Нямам намерение да харча парите на държавата и да губя времето на гражданите, за да съдя хора, чиято вина е очевидна.

Прасчо не се разколеба.

— Т-т-тогава можеш ли да споделиш пред мен кого смяташ да пожалиш?

— Страхувам се, че не.

— Ак-ко не м-можеш да кажеш кой ще бъде пожален, то тогава можеш ли да ми кажеш кого смяташ да накажеш?

— Да, скъпи Прасчо, мога да ти кажа.

— В такъв случай, Луций К-К-Корнелий, би ли бил така добър да споделиш намеренията си с нас?

— Не и днес — отговори Сула. — Утре ще свикам ново заседание.

Всички сенатори се появиха отново на другия ден.

Сула вече ги чакаше в залата седнал на стола си от слонова кост. До него стоеше писар с перо и восъчна таблица, друг държеше свитък хартия. В мига, в който заседанието бе открито с жертвоприношение и авгурски гадания, Сула протегна ръка към свитъка. Погледът му се спря на бедния Метел Пий, който беше пребледнял от притеснение.

— Това — каза Сула — е списъкът на хора, които или вече са умрели заради измяната си, или скоро ще умрат. Собствеността им вече принадлежи на държавата, която ще я разпродаде на търгове. И всеки човек — мъж или жена, — който види човек, чието име се намира в списъка, ще бъде гарантиран срещу съдебно преследване, ако екзекутира изменника. — Свитъка пое главният ликтор. — Закачи го на рострата — заповяда Сула. — Нека всички узнаят това, което само скъпият Прасчо има смелостта да попита.

— Значи, ако видя някого, чието име е в списъка, мога да го убия? — попита с нескрито нетърпение Катилина. Макар да не беше сенатор, Сула лично го беше призовал да присъства на заседанията.

— Точно така, малки ми блюдолизецо! И в интерес на истината ще спечелиш два таланта сребро за това — рече Сула. — Разбира се, моите проскрипции ще бъдат прокарани под формата на закон; отсега нататък всяко мое действие ще бъде обличано в подходящ закон! Възнаграждението също ще бъде определено от закона, ще се водят и списъци, та да знаят бъдните поколения кой наш съвременник се е възползвал от предоставените му възможности.

Последните думи бяха изречени съвсем непринудено, но хора като Метел Пий доловиха черния хумор на Сула; други като Луций Сергии Катилина (при условие, че той самият долови хумора) просто не ги беше грижа.

Първият списък проскрибирани включваше четиридесет сенатори и шестдесет и пет конници. Начело стояха имената на Гай Норбан и Сципион Азиаген, след тях бяха Карбон и младият Марий. Каринат, Цезорин и Брут Дамазип бяха споменати, докато името на стария Брут липсваше. Повечето сенатори вече бяха мъртви, но смисълът на списъците бе да посочи чие имущество е конфискувано в полза на държавата. Сула не си правеше труда да отбелязва кой от осъдените е вече мъртъв, кой още е жив. Вторият списък беше на рострата още на другия ден и съдържаше имената на двеста конници. На следващия ден се появи и трети лист, включващ нови двеста и петнайсет конници. Сула очевидно беше приключил със Сената, истинската му цел беше конническото съсловие.

Корнелиевите закони, които се отнасяха до проскрибциите, бяха достатъчно подробни. Голямата част от тях обаче бе прокарана за два дни, в началото на декември, и към декемврийските нони всичко вече бе под зоркия поглед на Тулий Декула. Катул се бе оказал прав: всяка подробност беше взета предвид от новия консул. Цялата собственост на семейството на проскрибирания се отнемаше в полза на държавата и не можеше да бъде прехвърлена на името дори на невръстни деца; завещанията на проскрибираните граждани не се смятаха за валидни, никой споменат наследник не можеше да разчита да получи нещо за себе си; проскрибиран човек можеше съвсем законно да бъде заклан посред бял ден от мъж или жена, от гражданин, освобожденец или роб. Възнаграждението за убийството на проскрибиран наистина представляваше два таланта сребро, които хазната плащаше за сметка на конфискуваните имоти и които бяха отчитани в деловодните книги. Роб-екзекутор получаваше свобода, освобожденец беше прехвърлян от градска в селска триба; всички мъже — военни или цивилни, — които, след като Сципион Азиаген бе нарушил примирието, бяха продължили да поддържат Карбон или младия Марий, бяха обявени за обществени врагове; синовете и внуците на проскрибираните бяха лишени от правото да заемат куриатни длъжности и да откупуват обратно конфискуваните имоти, както и да ги придобиват по друг път; синовете и внуците на онези, които вече бяха мъртви, се третираха по същия начин, както и синовете и внуците на все още живите. Последният закон, прокаран на петия ден от декември, обявяваше, че целият процес на проскрибиране ще завърши на първо число от идващия юни. Значи проскрибциите продължава шест месеца.