Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

В мига, в който видя пред себе си престолонаследника Птолемей Александър, Сула си даде сметка защо египтяни са предпочели за свой господар Нахутеното зърно. Птолемей Александър Младши беше самото въплъщение на женствеността. С одеждите си имитираше богинята Изида, безкрайните воали бяха навити и усукани по елинистичната мода, златната корона беше поставена върху златни къдри, лицето му се криеше под дебел слой грим. Александър капризничеше, хленчеше, пъшкаше, въздишаше, пърхаше като момиче и въпреки всичко, огледа го внимателно Сула, под цялата тази предизвикателна женственост се криеше стоманена воля и желание за мъст.

Александър бе разказал на покровителя си за трите години, прекарани в двора на най-смелия сред всички хетеросексуални мъже на земята. Митридат Понтийски беше убеден, че женствените наклонности у мъжете могат да се „излекуват“ и бе подложил младия Птолемей Александър на безброй обиди и унижения, само и само да го отърве от зловредните му навици. Нищо не бе помогнало. В леглото на Птолемей водели множество понтийски куртизанки, дори най-обикновени проститутки, колкото да повръща на пода от погнуса. Бяха му надянали насила доспехи и го бяха пратили в редиците на войската под подигравателните погледи на войниците, но той се беше разплакал като дете и беше припаднал насред пътя. Митридат решил го оправи с бой, но младежът се издал, че боят му е приятен; накрая го извикали на съд насред площада в Амиз и го оставили облечен в царските си одежди и с дебелия слой грим на лицето си да бъде замерван от простолюдието с развалени яйца, гнили плодове или камъни.

Шансът му се усмихнал, когато след големите победи на Сула над понтийската армия дворът на Митридат изведнъж се разбягал. Младият Птолемей Александър на своя глава хукнал към Пергам.

— Братовчедите ми предпочетоха, разбира се, да останат в Амиз — възмущаваше се той. — Ужасната атмосфера в тази животинска бърлога доста им допадаше! И двамата се ожениха за дъщерите на Митридат от жена му Антиохида, наполовина партианка, наполовина селевкида. Ако искат целия Понт и всички царски дъщери да вземат, аз повече не мога да остана там!

— И какво искаш от мен? — бе попитал Сула тогава.

— Убежище. Закрила в Рим, щом се върнеш, и египетския трон, щом Латир умре. Той има дъщеря, Вереника, която управлява като царица заедно с него. Но, разбира се, не може да се ожени за нея — позволено е да се женим само за лели, братовчедки или сестри, но такива Латир повече няма. Ако нещата следват своя нормален ход, Вереника ще надживее баща си. Египетският престол се предава по женска линия, което означава, че цар става този, който се ожени за първородната принцеса. Аз съм единственият законен представител на рода на Птолемеите. Жителите на Александрия — които единствени имат думата по въпроса, откакто първите Птолемей преместиха столицата от Мемфис в техния град — ще искат аз да наследя Латир и няма да имат нищо против да се оженя за Вереника. Затова, когато Латир умре, искам да ме пратиш в Александрия, за да поискам каквото ми се полага — с благословията на Рим.

Сула се бе замислил и с нескрито удоволствие бе наблюдавал Птолемей Александър.

— Да речем, че се ожениш за царицата — бе попитал той, — дали ще можеш да й направиш деца?

— Вероятно не — беше отговорил невъзмутимо принцът.

— Тогава каква е ползата от цялата тази история?

Птолемей Александър очевидно не бе разбрал намека.

— Искам да бъда египетски фараон, Луций Корнелий — бе заявил тържествено той. — Тронът ми принадлежи по право. Какво ще се случи след смъртта ми, за мен няма значение.

— И кой се нарежда след теб на опашката?

— Само двамата ми братовчеди. Които сега са играчки в ръцете на Митридат и Тигран. Успях да избягам веднага щом пратеник на Митридат дойде да съобщи, че тримата ще бъдем предадени на Тигран, успял наскоро да превземе Сирия. Целта на подобно преместване, доколкото разбирам, е да стоим по-далеч от Рим, в случай, че царство Понт попадне под ваша власт.

— Значи твоите братовчеди може да не са вече в Амиз.

— Бяха там, когато избягах. Повече нищо не знам за тях.

Сула се бе взрял с ледения си поглед в лицето в натруфената госпожичка пред себе си.

— Много добре, Птолемей Александър, ще ти дам убежище. Когато се върна в Рим, и ти ще дойдеш с мен. Колкото до това, дали ще си върнеш двойната корона на Египет, това е тема, която ще обсъждаме, щом му дойде времето.

Но времето още не беше дошло, а ето, Сула вече беше в Рим и царската особа го беше последвала. Никой не можеше да предвиди бъдещите усложнения, които тя щеше да донесе със себе си. Разбира се, Сула си имаше нещо наум, иначе още след първата среща с младия Птолемей Александър щеше да го прати на чичо му Латир в Александрия. Но в главата му се беше зародил далеч по-амбициозен план и сега му оставаше да се надява, че ще доживее да види плодовете на усилията си. Латир беше доста по-възрастен от него, но очевидно се радваше на добро здраве; говореше се, че в Александрия климатът е най-здравословен.