Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— И все пак, принц Александър — заяви Сула още с влизането си в странноприемницата, — не мога да си позволя да те храня за сметка на римската държава за цялото време, докато чичо ти е жив. Дори и в заведение като това.

В черните очи на принца прочете гняв и възмущение; Птолемей настръхна, все едно се готвеше да ухапе събеседника си.

— В заведение като това? По-скоро ще се върна в Амиз, отколкото да живея в тази дупка.

— В Атина — напомни му спокойно Сула — беше настанен за сметка на атиняни, които имаха да се отблагодаряват за даровете, получени от чичо ти, след като войската ми мина през града и му нанесе известни щети. Е, това си беше право и задължение на атинското гражданство. На мен ти нищо не си ми струвал. Но тук вероятно ще струваш на Рим състояние, каквото не ни е по силите да си позволим. Затова ти предлагам две възможности: да се качиш на някой кораб и за сметка на римската хазна да се върнеш обратно в Александрия, където да се помириш с чичо си Латир; или да получиш заем от римските лихвари, да си наемеш къща и прислуга на Пинциевия хълм или в някое друго богаташко предградие и да чакаш там, докато чичо ти умре. Но няма да прекрачваш померия.

Трудно беше да се каже дали Птолемей Александър е пребледнял, защото гримът добре скриваше лицето му. Сула обаче усети как египтянинът омеква и забравя всякаква мисъл да противоречи.

— Не мога да се върна в Александрия, чичо ми веднага ще нареди да ме убият!

— Тогава ще сключиш заем.

— Добре, така да бъде! Само че ми обясни как!

— Ще пратя Хризогон да го стори вместо мен. Той всичко знае. — Сула дори не беше седнал, затова веднага се насочи към вратата. — Междувременно, принц Александър, при никакви обстоятелства да не си прекрачил свещената граница на Рим.

— Нима трябва да умра от скука?

— Съмнявам се, че ще ти остане време да скучаеш. Веднъж да се разчуе, че живееш в хубав дом и разполагаш с много пари, веднага ще си намериш компания. Водата знае как да пълни всички пролуки. Александрия може да се намира далеч от Рим, но предполагам, че след смъртта на Латир ти ще станеш пълновластен господар на Египет. В това обаче не можем да бъдем сигурно до мига, в който не получим чаканата новина. Ето защо, щом римските закони не позволяват чуждоземен владетел да стъпва вътре в свещените граници на града, ти ще трябва да си останеш отвън. И го казвам напълно сериозно. Разбера ли, че не си ме послушал, няма да е нужно да се разкарваш до Александрия, за да умреш от насилствена смърт.

Птолемей Александър избухна в плач.

— Ти си ужасен, непоносим човек!

Сула излезе от странноприемницата и се върна при Капенската порта. Какъв ужасен и непоносим човек беше Птолемей Александър! Но и колко полезен можеше да се окаже в деня, в който Латир Нахутеното зърно благоволеше да умре по време на суланската диктатура! Сула с радост си мислеше какво щеше да стори, научи ли новината за опразнения египетски престол.

Без да го е грижа, че смехът и самодоволното изражение, изписало се по лицето му, внасят ужас и паника сред минувачите, той продължи по римските улици, все едно се разхождаше из Александрия.

И все пак Сула отдаваше най-много време не на друго, а на религиозните дела. Подобно на повечето римляни, той не си представяше боговете в човешки образи — така мислеха гърците. Напоследък беше проява на изтънчен вкус и високо образование да изобразиш Белона в доспехите на въоръжена жена или Церера като красива матрона, държаща житен клас в ръце. Меркурий беше надянал крилата шапка и крилати сандали, защото такъв се явяваше на гръкоезичните народи, а елинистичното общество се отнасяше с презрение към безтелесните и неопределени римски божества, смяташе ги примитивни, умствено ограничени и неспособни да се държат дори като хора, какво ли остава — като богове. За гърците боговете си оставаха по-скоро човешки същества, надарени със свръхчовешки способности. Гъркът така и не можеше да си представи нещо по-сложно от човек, затова дори Зевс, най-висшестоящата личност в гръцкия пантеон, се държеше по-скоро като римски цензор — могъщ, но не и всемогъщ, той създаваше работа на останалите богове, които се забавляваха с това да го лъжат и изнудват все едно са ги избрали за народни трибуни.

Но Сула беше римлянин и знаеше, че боговете не притежават онези физически форми, които на гърците им се искаше да видят: те не приличаха на хора, нямаха очи нито дори глави, не можеха да разговарят на човешки език, нито пък притежаваха свръхчовешки способности. За тях дори мисловните форми, достъпни за човешкото съзнание, бяха немислими. Римлянинът Сула знаеше, че боговете са своенравни стихии, които направляват специфични събития и контролират други сили, по-ограничени от техните. Те черпеха сили от живота, затова обичаха да получават животински жертвоприношения; беше им нужно в живия свят да царят ред и организация, каквито имаше и в техния, понеже само редът и организацията сред живите същества можеше да им помогне на тях самите да поддържат реда и организацията сред себе си.