Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

След което си тръгна за вкъщи, потривайки доволно ръце. Сула си беше наумил каква прекрасна шега ще изиграе на съгражданите си! Шега, която щеше да отприщи могъщите сили на Юпитер Оптимус Максимус в желаната посока. Щеше да му поднесе жертвоприношение! Жива жертва за благото на Рим — за републиката, чийто върховен жрец щеше да бъде самата жертва! Длъжността му беше измислена, за да измести на втора позиция Рекс Сакрорум — свещения цар, — който щеше да наследи само духовните задължения на прогонените монарси. „Каква прекрасна шега! — мислеше си той. — Ще предложа на Великия бог жертва, която сама ще се съгласи да бъде жертвана и ще продължи да се саможертва до края на дните си. Ще даря републиката и Великия бог с най-съкровената частица от едно човешко съществуване — неговото страдание, неговото отчаяние, неговата мъка. При това с неговото пълно съгласие. Защото той никога няма да откаже да бъде жертва.“

На другия ден Сула закачи на рострата и на стената на Регията текста на първия от законите, които щяха да реформират държавната религия. В началото минувачите на Форума решиха, че имат пред себе си нов списък проскрибирани лица, затова превърналите се отскоро в професионални палачи римски граждани жадно се нахвърлиха да четат, но бяха разочаровани. В списъка стояха имената на новите членове на различните жречески колегии. Всяка от колегиите наброяваше петнайсет членове, някак прибързано подредени един до друг патриции и плебеи (плебеите като цяло преобладаваха), затова пък до един представители на знатните фамилии. В списъка не се намери нито едно парвенюшко име, нито Помпей, нито Тулий, нито Дидий! Само Юлии, Сервилии, Юнии, Емилии, Корнелии, Клавдий, Сулпиции, Валерии, Домиции, Муции, Лицинии, Антонии, Манлии, Цецилии и Теренции. Установи се, че се беше назначил за понтифекс, в допълнение на авгурската си длъжност. Той щеше да е единственият с две жречески титли едновременно.

— Налага се да съм стъпил едновременно в двата лагера — оправдаваше се той, докато на дело опровергаваше твърденията си от предния ден. — В крайна сметка аз съм диктатор.

На следващия ден Сула обнародва и допълнение към закона, в което се споменаваше едно-единствено име, това на новия върховен понтифекс — Квинт Цецилий Метел Пий, всеизвестния пелтек.

Римският народ преживя поредния ужас, когато прочете това име, закачено на рострата и на стената на Регията. Как така върховен понтифекс ще бъде Метел Пий? Не беше възможно. Какво му ставаше на Сула? Да не би да се беше побъркал окончателно?

Цяла делегация от треперещи от страх сенатори навести диктатора в дома на избягалия Ахенобарб; в състава й влизаха само авгури и понтифекси, включително и самият Метел Пий. По очевидни причини говорител на делегацията не беше той, езикът му играеше толкова жестоки шеги напоследък, че никой не намираше достатъчно търпение да го изслуша докрай. Затова думата взе Катул:

— Луций Корнелий, защо? Ние нямаме ли право да се изкажем по въпроса?

— Н-н-не искам п-п-подобна д-длъжност — успя да изрече Прасчо с цената на огромни усилия.

— Луций Корнелий, не можеш да го направиш! — възникна Вация.

— Не е възможно! — подкрепи го зетят на Сула Мамерк.

Сула ги изчака да се изкажат. Нито погледът, нито лицето му изразяваха каквито и да е чувства. Това, че се шегуваше, не означаваше, че те трябва да разберат, че се шегува. Трябваше винаги да го възприемат като изключително сериозен човек. Юпитер наистина го беше навестил в сънищата и му беше казал колко високо оценява шегата.

Накрая делегатите млъкнаха и настъпи напрегнато мълчание, нарушавано единствено от хлипанията на Прасчо.

— В интерес на истината — отвърна Сула — аз съм диктатор и мога всичко да върша, без да се допитвам до никого. Но не е там работата. Всичко е заради съня, в който Юпитер Оптимус Максимус лично ми се яви, за да посочи Квинт Цецилий за върховен понтифекс. Когато се събудих, проведох нужните гадания и те се оказаха много благоприятни. Докато вървях към Форума, където да закача новия си закон на рострата и Регията, видях петнайсет орела, които прелитаха над Капитолия отляво надясно. Не се обади бухал, не проблесна светкавица.

Всички просители се взряха в лицето му, после сведоха очи. Той говореше сериозно. Излизаше, че Юпитер наистина желае това.

— Но никой ритуал не може да се смята за извършен, ако се допусне и най-малката грешка! — каза Вация. — Един погрешен жест, стъпка, една-единствена дума, произнесена неправилно, и всичко трябва да започне отначало!