Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— На седем.

— Разбирам. Същински брак между деца. Пфу! Цина е бързал, не мислите ли?

— Така е — съгласи се неохотно Кота. — Така или иначе момчето не поело с желание ролята на жрец. Настоявало, че до деня, в който сложи мъжка тога, той ще следва своите дотогавашни занимания като всички свои благородни връстници. Затова продължило да посещава учебните занятия на Марсово поле. Учело бой с меч, стрелба с лък, мятане на копие — при това във всяка една от въпросните дейности показвало завидна дарба. Доколкото разбрах наскоро, момчето си имало свой уникален номер — да язди с ръце зад гърба най-буйния кон в галоп… Без седло дори! Старите зяпачи от Марсово поле добре си го спомнят и смятат, че жречеството е срамота за човек като него с такива вродени способности на войник. За останалите му навици всичко знам от майка му Аврелия, моя родна сестра. Според нея той не спазвал задължителната диета, режел ноктите си с железен нож, бръснел се с железен бръснач и носел възли и ремъци по дрехите си.

— Какво стана, след като момчето получи правото да носи мъжка тога?

— Оттогава промени коренно поведението си — отговори Кота с нескрита изненада. — Личният бунт, ако изобщо става дума за бунт — престанал. Цезар и преди е изпълнявал съвестно религиозните си задължения, но от този ден нататък започнал да ходи постоянно облечен с апекса и лената и се примирил с всички наложени му ограничения. Майка му твърди, че все така не харесвал жреческата си длъжност, но се бил примирил.

— Разбирам. — Сула заключи: — До какъв извод стигнахте в колегията по въпроса с неговото фламинство, Гай Аврелий?

Кота се намръщи.

— Има една голяма трудност. Ако можехме да прегледаме всички гадателни книги, може би щяхме да разрешим окончателно въпроса. Но, разбира се, ние вече не разполагаме с тях. Затова ни е невъзможно да се произнесем категорично. Няма съмнение, че от юридическа гледна точка момчето е напълно законен жрец на Юпитер, но не сме сигурни дали същото важи и за религиозната страна на проблема.

— Защо не сте сигурни?

— Нещата се завързват около гражданското положение на Цезаровата съпруга — Цинила, както я наричат в семейството. Сега тя е на дванайсет години. В едно нещо сме абсолютно сигурни — личността на жреца всъщност е двойна и задълженията се отнасят в пълна сила и до жената на фламина. Съпругата носи религиозната титла фламиника Диалис, подчинява се на същите забрани и има същите религиозни задължения. Ако тя не изпълнява религиозните изисквания, тогава цялата фламинска длъжност подлежи на съмнение. А ние, Луций Корнелий, стигнахме до заключение, че Цинила не изпълнява своята длъжност.

— Така ли? Наистина ли стигнахте до подобно заключение, Кота? Бракът бил ли е консумиран?

— Не, не е бил. Детето Цинила е живяло у сестра ми и заедно с нейното семейство още от деня, в който е било омъжено за Цезар. А моята съпруга е изключително почтена римска благородничка — заяви Кота.

Сула се подсмихна.

— Знам, че е почтена.

— Ами… — Кота се размърда неспокойно на тревата, понеже си спомни какви покъртителни сцени се бяха разигравали в семейството по въпроса за истинските отношения между Аврелия и Сула; даваше си също така сметка, че се кани да разкритикува новопрокараните проскрибции. Но накрая събра смелост: — Ние заключаваме, че Цезар е законен фламин Диалис, но че жена му не е пълноценна фламиника. Така поне се налага, ако тълкуваме правилно закона за проскрибциите, който между другото не е съвсем ясен по въпроса в каква степен малолетните деца на проскрибираните лица подлежат на лекс Миниция. Синът на Цина е бил пълнолетен, когато баща му беше проскрибиран, следователно гражданството му не подлежи на отнемане. Но как да се разреша въпросът с малолетните деца, особено с момичетата. Дали твоят закон подразбира и съди по клаузите на лекс Миниция с наказание изгнание от града, или отнемането на гражданството се отнася единствено до провинилия се баща? Ето това е въпросът, който се оказа най-труден за разрешаване. И като се имат предвид изключително тежките клаузи в твоя закон за проскрибциите, нашето заключение е, че в случая лекс Миниция де либерис важи с пълна сила.

— Прасчо скъпи, ти какво ще кажеш? — попита замислено диктаторът, без да обръща внимание на намека, че се е оказал лош законодател. — Спокойно, не бързай! Имам целия ден пред себе си.

Метел Пий се изчерви.

— Както Гай Кота каза, законът за гражданския статут на детето важи в пълна сила. Когато единият от родителите не е римски гражданин, значи и детето не е. Следователно жената на Цезар не е римлянка и според религиозния закон не може да бъде жрица на Юпитер.