Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Сложете главата му на рострата — заповяда Сула, изправи се и влезе обратно в залата.

Като ходещи мъртъвци сенаторите го последваха.

— Много добре, докъде бях стигнал? — попита той личния си секретар, който се наведе към него и му прошепна нещо в ухото. — А, да, точно така! Благодаря! Бях свършил с консулите, канех се да започна с преторите. Писар, списъка! — протегна ръка Сула. — Благодаря! Нататък… Мамерк Емилий Лепид Ливиан, Марк Емилий Лепид, Гай Клавдий Нерон, Гней Корнелий Долабела Младши, Луций Фуфидий, Квинт Лутаций Катул, Марк Минуций Терм, Секст Ноний Суфенат, Гай Папирий Карбон. Назначавам младия Долабела за градски претор, а Мамерк за претор за чужденците.

Доста необичаен списък! Очевидно нито Лепид, нито Катул, които при нормални условия биха могли да намерят имената си на върха на избирателните списъци, трябваше да бъдат предпочетени пред многото предани суланци, които се бяха сражавали на негова страна. Но ето, че техните имена се чуха, а тези на по-възрастните им колеги суланци, които също бяха достойни за преторство, ги нямаше! Фуфидий беше политическа нула, а Ноний Суфенат беше племенник на Сула, син на сестра му. Клавдий Нерон беше от по-невзрачните представители на фамилията. Терм беше добър войник, но толкова слаб оратор, че ставаше за присмех на Форума. И накрая, сякаш за да вбеси всички, Сула бе посочил един от роднините на врага си Карбон, който може и да се е сражавал за него, но не се беше отличил с нищо!

— Е, ти поне си вътре — прошепна Хортензий на Катул. — Аз мога само да се надявам, че ще чуя името си в списъка догодина. Или по-догодина. Богове, какъв фарс! Как можем изобщо да го търпим?

— Преторите нямат значение — отвърна му Катул. — Те само трябва да се усмихват — Сула не е толкова глупав, че да назначи погрешни хора. Най-интересен ми е изборът на Декула, роден бюрократ! Затова и го е избрал Сула — като се има предвид, че Долабела го е изнудвал преди последната битка… Политиката на диктатора трябва да бъде стриктно провеждана, а на Декула стриктните задължения винаги са допадали.

Заседанието продължи. Едно след друго бяха изчетени всички имена на бъдещите магистрати, без някой да посмее да протестира. Щом свърши, Сула подаде списъка на неговия пазител и облегна ръце на коленете си.

— Този път казах всичко, което имах да ви казвам, като се изключи това, че знам за непопълнения брой римски жреци и авгури. Съвсем скоро ще прокарам закон, който да оправи всички неуредици. Но чуйте ме добре! — изведнъж извика той и всички сенатори подскочиха. — Жреци повече няма да се избират! Това е връх на богохулството, да се провежда гласуване кой да служи на боговете! Една тържествена и официална церемония се превръща в политикански цирк и позволява назначаването на хора, които нямат нужните корени да оценят свещените си задължения. Ако римските богове не бъдат почитани, както подобава, тогава и Рим няма да процъфтява.

Сула се беше изправил, когато се чу нечий глас. С леко присмехулно изражение диктаторът се отпусна обратно на стола.

— Искаш думата ли, Прасчо скъпи? — обърна се той към Метел Пий с прякора, който последният беше наследил от баща си.

Метел Пий се изчерви, но все пак решително се надигна от мястото си. От деня на завръщането си в Рим — това беше на петия ден от ноември — заекването му, което преди няколко години почти беше изчезнало, от ден на ден бе ставало все по-мъчително. Той знаеше защо. Заради Сула. Заради човека, когото обичаше, но и от когото се страхуваше. И все пак Пий беше син на Метел Нумидик, който на два пъти беше ял бой насред площада заради принципите и накрая, пак заради принципите, доброволно бе заминал в изгнание. Ето защо прилягаше не друг, а той да поеме по пътя на баща си и да защити фамилната чест. Както и собственото си сенаторско достойнство.

— Луций К-К-Корнелий, м-м-мога ли д-да т-ти задам един в-въпрос?

— Но ти заекваш!

— Т-т-така е. С-съжалявам. Ще опитам — процеди Прасчо през зъби. — Осведомен ли си, Луций К-К-Корнелий, че из ц-цяла Италия, както и в Рим биват убивани хора, а собствеността им бива отнета.

Всички зачакаха какво ще отговори Сула: знаеше ли наистина? Беше ли отговорен?

— Да, осведомен съм — отговори той.

Сенаторите се сгушиха в тогите си и сведоха глави; най-големите им страхове се оказваха основателни. Метел Пий упорито продължи:

— Р-р-разбирам, ч-че трябва да бъдат наказани виновните, но никой от убитите не е бил п-призован пред съда. Би ли м-могъл да ми изясниш проблема? Би ли могъл например да ми к-к-кажеш къде смяташ да теглиш чертата? Ще има ли изобщо хора, съдени според закона? Кой може да твърди, че тези хора са изменници, ако н-не са съдени от съответната инстанция?