Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

Хората започнаха да си измислят обиколни маршрути, само и само да не минават покрай рострата с набучените на копия глави, да не би да излязат повече на брой: Карбон, Марий Младши, Каринат, Цензорин, Сципион Азиаген, Брут Старши, Марий Гратидиан, Понтий Телезин, Брут Дамазип, Тиберий Гута, Соран, Мутил… Не, засега бяха само толкова! Главата на убития сенатор не се беше показала на площада. Нито главата на някой от останалите безследно изчезнали. А Сула продължаваше да се разхожда. Обаче хората вече не се спираха на улицата, за да му се усмихнат — пък дори и със съжаление, и бързаха да отбият в първата пресечка, сякаш се страхуваха дори от погледа му. Където минеше Сула, всички се разбягваха. Никой не смееше да го гледа. Никой не смееше да се усмихва. Никой не го заговаряше, никой не го тревожеше с молбите си. Видът му плашеше всички, сякаш беше призрак, излизаш на бял свят, както се вярваше, в определени дни от годината.

Никога допреди римски държавник не е бивал обграден с толкова тайни и недоразумения, колкото Сула в онези ужасни седмици. Поведението му не беше нормално. Друг на негово място би застанал на рострата, за да обясни плановете си. Щеше да се хвали с намеренията си или с постигнатото или щеше да се оплаква от нежеланието на обществото да го разбере… Просто би говорил! Ако не пред всички, то поне пред отбрана аудитория. Римляните не бяха хора, склонни да пазят дълго своите тайни. Обичаха да обсъждат проблемите си на глас. Мълвата вършеше останалото. Но Сула мълчеше. Единствената му публична проява бяха безкрайните разходки, с които той нито признаваше съучастие в престъпленията, нито изразяваше каквато и да била загриженост за случващото се по улиците на града. И все пак всичко това трябваше да води началото си от него! Този мълчалив и необщителен човек беше господарят на Рим.

На декемврийските календи Сула свика заседание на Сената — първото от онова, в което бе говорил Флак Принцепс Сенатус. О, с каква бързина се завтекоха всички сенатори към Курия Хостилия! Зимният студ беше нищо в сравнение с хлада в душите им. Всички до един дишаха на пресекулки и се оглеждаха като замаяни. Накацаха по столовете като чайки, скрили се далеч от напора на бурята, и дори се страхуваха да погледнат нагоре, да не би подобно на Сатурнин и неговите сподвижници навремето да бъдат избити с керемидите от покрива на Курията.

Нямаше човек, който да не изпитва ужас и паника — дори и Флак, дори и Метел Пий, дори и смелите пълководци като Офела или вечните конформисти като Филип и Цетег. И все пак, колко беззъб изглеждаше Сула при влизането си в залата! Та той предизвикваше жал и съчувствие! Като се изключи фактът, че го придружаваха двайсет и четирима ликтори — два пъти повече, отколкото се полагаха на консул… и два пъти повече, отколкото бе ползвал последният римски диктатор.

— Време е да разкрия пред всички своите намерения — взе думата Сула, без дори да става от стола си от слонова кост. Толкова беше студено в помещението, че от устата му излизаше пара. — Аз съм законно назначен диктатор и Луций Валерий, лидерът на Сената, е мой началник на конницата. Според закона, приет от центуриатните комиции, които ми връчиха длъжността, не съм длъжен да назначавам други магистрати, ако не видя смисъл в това. Все пак Рим е възприел да нарича всяка година на името на двамата действащи консули, затова ще се погрижа традицията да продължи и занапред. Няма да позволя бъдните поколения да наричат идващата година „в диктаторството на Луций Корнелий Сула“. Затова ще се погрижа да бъдат избрани двама консули, осмина претори, двама куриатни и двама плебейски едили, десетима народни трибуни и дванайсет квестори. И за да дам възможност повече младежи да придобият опит в управлението, ще проведа избори за двайсет и четири военни трибуни. Освен това ще назнача трима души за свои ковчежници, още трима — за пазители на римските затворнически помещения и приюти.

Катул и Хортензий стояха като на тръни. Бяха скрили ръцете си в гънките на тогите, да не би да си проличи как треперят. Не можеха да повярват на казаното — диктаторът щял да проведе редовни избори за всички магистратури! Бяха очаквали да ги избият — дали с тухли, дали с меч — да бъдат лишени от имущество и пратени в изгнание… И те не знаеха какво точно очакваха, но не и това! Да не би Сула да нямаше нищо общо със случилото се? Да не би да нямаше представа какво става по улиците на Рим? Ами ако той не знае нищо, тогава кой е отговорен за отвличанията и убийствата?