Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Добре, приемам довода — съгласи се Хортензий. — Ако обичаш, продължи нататък, Принцепс Сенатус.

— Имам намерение да свикам центуриатните комиции утре сутринта. От тях ще поискам да формулират закон, според който Луций Корнелий Сула се назначава за римски диктатор. Текстът на закона не бива да е сложен — колкото е по-прост и категоричен, толкова по-добре. Щом диктаторът бъде законно назначен да служи на народа, всички останали закони той ще издава сам. Ще поискам от центуриатните комиции те официално да назначат и упълномощят Луций Корнелий Сула за римски диктатор за такъв срок от време, който ще му позволи да изпълни своите задължения; да санкционират всички негови досегашни действия като римски консул и проконсул; да свалят от него всякакви обвинения в измяна и присъдата му на изгнание; да му гарантират, че никога няма да бъде преследван заради действията си, извършени в качествата му на диктатор; да защитят действията му на диктатор от всякакви възможни опити на народните трибуни да наложат своето вето, на Народното събрание — да гласува против тях, на Сената и на действащите магистрати — да пречат на тяхното изпълнение, на Народното събрание или действащите магистрати — да искат тяхната отмяна.

— Че то това е по-добре и от римски цар да се наречеш! — не се сдържа Лепид.

— Не е, между двете има разлика — настоя Флак. На него самия му беше нужно време да проумее какво точно иска Сула, но сега вече беше твърд защитник на намеренията му. — Диктаторът не отговаря за своите действия, но той не управлява сам. Той продължава да ползва услугите на Сената и на комициите като съвещателни органи, има свой началник на конницата вместо колега и сам избира колко на брой по-нисши магистрати ще предложи за избор от народа. Така например е имало много случаи, когато редовно избрани консули са управлявали заедно с назначения диктатор.

Лепид обаче не се сдържа и взе думата:

— Диктаторът може да държи властта само в рамките на шест месеца. Ако изведнъж не съм оглушал, струва ми се, Прицепс Сенатус, че ти току-що предложи центуриатните комиции да назначат диктатор безсрочно. Това е против конституцията! Аз не съм против това Луций Корнелий Сула да бъде назначен за диктатор, но съм против това той да управлява като такъв повече от законния срок от шест месеца.

— За шест месеца дори не бих могъл да започна — възрази му Сула. — Повярвай, Лепид, ако зависеше от желанията ми, не бих се занимавал с подобни неща дори за един-единствен ден, камо ли за цял живот! Когато се уверя, че съм си свършил добре работата, сам ще сляза от управлението! Но да го сторя в рамките на шест месеца? Невъзможно.

— Защо да е невъзможно? — заинати се Лепид.

— Първо, защото финансите на Рим са в пълен хаос. За да оправя само това, ми трябва една, може би две години. Имам да разпусна двайсет и седем легиона, да намеря земя за войниците, пари, с които да им се разплатя. Хората, които поддържаха беззаконния режим на Цина и Карбон, трябва да бъдат намерени, за да се докаже, че никое престъпление няма да остане ненаказано. Римските закони са остарели, особено онези, отнасящи се до правораздаването и до управлението на провинциите. Държавните служители са дезорганизирани, склонни към бездействие и корупция. Такива огромни средства бяха откраднати от нашите храмове, че хазната все още съхранява двеста и осемдесет таланта злато и сто и двайсет таланта сребро дори след загубите на бюджета за годината. Храмът на Юпитер Оптимус Максимус е превърнат в развалина. — Сула въздъхна. — Да продължавам ли, Марк Емилий?

— Добре, съгласен съм, че задачата ти изисква да управляваш повече от шест месеца. Но къде е гаранцията, че няма да се преназначаваш за римски диктатор всеки шест месеца до края на живота си? — попита Лепид.

Сула се изсмя.

— О, да, Лепид! — възкликна той. — Сега разбирам! От всеки шестмесечен мандат половината ще преминава в безкрайни пререкания и спорове с центуриите! Ще се моля, ще обяснявам, ще се извинявам, ще рисувам нещата в розови краски, ще пълня кесията на всеки конник с влияние, ще се превърна в най-старата и най-жалката курва на света! — Той се надигна от стола си и размаха юмруци по посока на Марк Емилий Лепид с такава злоба в очите, каквато съгражданите не бяха виждали от времето, когато се заканваше по адрес на понтийския цар Митридат. — Е, лениви Лепиде, дето обичаш да си стоиш на топло вкъщи, докато другите се морят заради теб, предателю, женен за дъщерята на най-големия римски изменник, който навремето се опита да се провъзгласи за римски цар, или ще получа всичко, или няма да получа нищо! Чувате ли ме всички, изкуфели глупаци, които ви е страх да си покажете носа вън от дома? Твърдите, че желаете Рим да стъпи на крака, но същевременно искате да попречите на човека, който е готов да се заеме с целта, да го направите нещастен. Е, назначени отци, сега му е времето да се примирите с фактите — Луций Корнелий Сула се върна в Рим и ако пожелае, може да го разклати из основи, може да го срине и със земята! Из полетата на Лаций разполагам с армия, която спокойно можех да доведа със себе си в града, за да я пусна като глутница вълци по дирите ви! Но не го направих. От първи миг, в който стъпих в Сената, върша всичко в интерес на всички ни. И продължавам да защитавам същия този наш общ интерес. Но щом ще проверявате моето търпение, нека да се разбере: ще бъда диктатор толкова дълго време, колкото ми е необходимо. Разбирате ли ме какво ви казвам? Разбираш ли ме, Лепид?