Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— О, давай по същество! — нервираше се Хортензий. — Този човек от ден на ден става все по-сенилен.

Флак продължи по същество, макар и малко неуверено, защото се смущаваше от това, което искаше да каже.

— Така или иначе, дори и след края на тази война Рим продължава да е в опасност. Хазната е празна, също както и съкровищата на храмовете. По улиците няма търговци, Сенатът е без сенатори. Консулите са мъртви. От шестимата претори, които бяха избрани в края на миналата година, само един продължава да изпълнява функциите си. — Флак замълча, пое си дъх и се хвърли смело в това, което Сула му беше заръчал да извърши. — В действителност, назначени отци, Рим мина отвъд точката, при която е възможно нормално управление. Рим трябва да бъде ръководен от силна и веща ръка. От единствената ръка, способна да помогне на възлюбления ни град да се изправи на крака. Моят мандат на интеррекс продължава само пет дни. Нямам право да провеждам избори. На мое място ще застане втори интеррекс, пак за пет дни. От него ще се очаква да проведе изборите за консули и претори. Но може и да не се окаже способен, за което ще трябва да избираме трети. И така нататък, и така нататък. Но едно често сменящо се ръководство няма да свърши нужната работа. Назначени отци — намираме се във време на обществена опасност, а очите ми виждат само един човек, който би могъл да се справи с всички необходими за спасението ни задачи. В качеството си на консул обаче той не може да свърши това, за което е призван. Ето защо предлагам друго решение — решение, по което ще се допитам до Народното събрание, до центуриатните комиции, които са единствени упълномощени да вземат най-важните решения. Ще поискам народът да приеме нов извънреден закон, който да назначи Луций Корнелий Сула за римски диктатор.

Всички се раздвижиха; хората се споглеждаха с нескрито недоумение.

— Диктаторската длъжност е стара — продължи Флак — и обикновено се възлага по време на война. В миналото дълг на диктатора е било да води до победен край войните, които консулите се окажат неспособни да спечелят. Вече са минали повече от сто години от последното диктаторско управление в Рим. Днешното състояние на Рим обаче няма свой аналог в никой предишен период на историята. Войната може да е свършила, но обществената криза не е утихнала. Отново ви заявявам, назначени отци, че двама избрани от народа консули няма да успеят да вдигнат Рим на крака. Средствата, които ще им се полагат по закон, няма да са достатъчни, политиката им би срещнала голяма обществена съпротива. А в края на своя мандат един консул може да бъде призован да отговаря за своите действия пред плебейското събрание. Може да бъде обвинен в държавна измяна. Ако събитията са се обърнали срещу него, той може да бъде пратен в изгнание, а собствеността да му бъде отнета. Със съзнанието за всички тези опасности никой римски гражданин не би вложил в управлението си толкова воля и усърдие, колкото са нужни в момента на Рим. Един диктатор обаче не може да се страхува от плебейското събрание. Самото естество на властта му го прави неуязвим откъм бъдещи преследвания. Действията му като диктатор са санкционирани веднъж завинаги. Никой не може да му търси отговорност. Той не само, че има своя пълен имунитет, но неговите закони и укази не подлежат на вето от страна на трибуните, не подлежат на обсъждане от страна на Народното събрание, което позволява на диктатора да използва цялата своя енергия, за да възстанови разрушеното; за да вдигне нашия обичен Рим на крака.

— Всичко това звучи прекрасно, Принцепс Сенатус — обади се Хортензий, — но сто и двайсетте години, които са изминали от управлението на последния диктатор, явно са изличили някои подробности от паметта ти! Диктаторът бива предложен от Сената, но се назначава от консулите. Ние нямаме консули в момента, фасциите бяха върнати в храма на Венера. Следователно няма кой да назначи диктатор.

Флак въздъхна.

— Ти май не ме слушаше внимателно, а, Квинт Хортензий? Казах как ще се заобиколи това затруднение: като центуриатните комиции гласуват извънреден закон. Когато липсват консули, които да упражняват изпълнителната власт, тя се поема от центуриатните комиции. В интерес на истината единственият магистрат, държащ изпълнителната власт — интеррексът — може да се обърне към Народното събрание, за да изпълни най-важното си задължение — да организира и проведе изборите. Трибутните комиции нямат отношение към изпълнителната власт, само центуриатните.