Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

В продължение на няколко секунди всички мълчаха. Дори Вация и Метел Пий трепереха на столовете си с пребледнели лица и не смееха да отместят поглед от чудовищното създание, което стоеше пред тях — как можаха да забравят за онзи звяр, който живееше в душата на Сула?

Лепид също беше пребледнял и трепереше заради Апулея, възлюблената си съпруга, с която живееше вече няколко години и която бе станала майка на синовете му… Дъщеря на Сатурнин, който наистина се бе опитал да се провъзгласи за римски цар навремето. Защо му трябваше на Сула да споменава именно нея в гневната си реч? Какво възнамеряваше да прави, щом веднъж стане диктатор?

Изтощено до смърт от граждански войни и от икономическа разруха, Народното събрание гласува закон, според който Луций Корнелий Сула бе назначен за римски диктатор за неопределено време. Законопроектът беше разгледан на първо четене на шестия ден от ноември под име то „лекс Валерия диктатор легибус скрибундис ет реи публике конституенде“, след което бе окончателно приет на двайсет и трето число. В текста нямаше нито дума повече от изречението за безсрочната му продължителност; при условие, че с него на Сула се връчваше неограничена власт, повече условия не бяха нужни. Каквото пожелаеше да стори Сула, щеше да го постигне.

Мнозина в града очакваха диктаторът да се захване с трескава дейност от самия ден на встъпването си в новата длъжност, но той изчака законът да бъде окончателно ратифициран двайсетина дни по-късно според изискванията на „лекс Цецилия Дидия“.

След като се настани в дома, принадлежал преди на Гней Домиций Ахенобарб (политически изгнаник по неволя в Африка), Сула известно време бездействаше. Собственият му дом беше разграбен и сринат със земята, след като Гай Марий и Луций Корнелий Цина заграбиха властта преди години. Сула прекоси палатинския квартал Гермал, погледът му бавно се плъзна по руините, покрай Големия цирк в краката му, за да стигне Авентинския хълм. Често и по всяко време на деня Сула можеше да бъде забелязан насред Форума, загледан в Капитолия или към статуята в естествен ръст на Гай Марий до рострата, или в другите, по-малки негови изображения наоколо, или в Сената, или в храма на Сатурн. Разхождаше се по бреговете на Тибър от големия търговски склад на Емилиите до римското пристанище чак до Тригарий, където римските младежи плуваха в реката. Понякога правеше дълга разходка до една от шестнайсетте градски порти.

При тези свои разходки Сула нито веднъж не помоли свой приятел да го придружи, още по-малко помисли да води охрана със себе си. Понякога ходеше облечен в тога, но по-често предпочиташе да се увие в по-просто наметало, което хем по-малко затрудняваше движенията му, хем топлеше — зимата отново беше подранила и обещаваше да е студена като предишната. В един хубав, необичайно топъл ден Сула излезе от дома си облечен само с туника, може би, за да покаже на съгражданите си колко се е смалил от старостта. Всички добре си спомняха, че навремето беше добре сложен, среден на ръст римлянин. Но сега се беше свил, прегърбил, неуверената му походка прилягаше повече на осемдесетгодишен старец. Глупавата перука стоеше неизменно на главата му, а откакто мъчителните сърбежи по лицето му бяха преминали, той дори започна отново да очертава русите си вежди с черен молив.

След първите осем дни от приемането на закона за диктатора онези, които бяха станали свидетели на гневната му реч в Сената, но не се бяха почувствали лично заплашени от нея (за разлика от Лепид), започнаха да се чувстват достатъчно спокойни, за да говорят за престарелия Сула Дори с пренебрежение.

— Същински травестит! — изказа се презрително Хортензий пред Катул.

— Най-накрая някой ще го убие — отговори Катул с досада.

Хортензий се изхили.

— Или ще получи апоплектичен удар. — Той сграбчи Катул за ръката и здравата го разтърси. — Знаеш ли, дори започвам да се чудя защо толкова се бях уплашил! Той е тук, но едновременно с това го няма. В крайна сметка Рим не се управлява от човек с толкова големи амбиции… Много странно! Той е съсипан човек, Квинт. Просто един старец.

Мнение, което започна да се шири не само сред богатите, но и сред бедните. Всеки ден жалката фигура на Сула вдъхваше все ново и ново презрение с изкривената си перука и с нескопосано поставения грим. Да не би да слагаше пудра върху червените си белези по лицето? Да не би да си говореше сам? Понякога дори викаше, без да е ясно на кого. Диктаторът беше съсипан човек. Просто един старец.