Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Тази зловеща практика, която се породи съвсем наскоро: по времето, когато бях градски претор и никой в Рим не беше и подозирал за нея — Сула посочи с жест наредените глави на убитите си противници, — няма да спре до деня, в който добрите, стари римски традиции не бъдат окончателно възстановени и обичната от всички ни република не възкръсне из пепелта, в която бе превърната. До ушите ми стигна мълвата, че съм смятал да се обявя за цар на Рим! Не, квирити, няма да го сторя! Толкова ли съм глупав, че да обрека последните години от живота си на нескончаеми заговори и интриги, бунтове и репресии? Не, няма да допусна подобна грешка! Работих дълго и усилно в служба на Рим. Мисля, че си спечелих правото да поискам последните дни от живота си да прекарам без грижи и без всякакви задължения. Заслужавам да се освободя от бремето на Рим! Ето защо ви обещавам, че няма да се провъзглася за римски цар, няма и да злоупотребя с властта нито ден повече, отколкото е нужно, за да си свърша работата.

Навярно никой не беше очаквал да чуе точно това, дори приближените му Вация и Метел Пий. Но щом Сула продължи речта си, неколцина започнаха да проумяват, че сред римските управници има един, по-добре запознат с намеренията на Сула — лидерът на Сената Луций Валерий Флак, който също стоеше на рострата и не изглеждаше изненадан.

— Консулите са мъртви — продължи Сула и посочи с пръст отсечените глави на Карбон и младия Марий, — техните фасции трябва да бъдат върнати в Сената, те да ги предадат обратно на храма на Венера Либитина, докато не ги поемат следващите консули. По този въпрос законът е категоричен — Рим се нуждае от интеррекс, временен управител. Водачът на Сената Луций Валерий Флак е най-старият патриций в Сената, в своята декурия, в своя род. — Сула се обърна към Принцепс Сенатус. — Ти ще бъдеш по право първият интеррекс. Моля те, поеми длъжността и я изпълнявай, както повелява законът, в следващите пет дни.

— Дотук добре — прошепна Хортензий на Катул. — Направи точно както повелява традицията, назначи интеррекс.

— Тихо! — сряза го Катул, за когото бе трудно да следи думите на Сула.

— Преди Принцепс Сенатус да поеме ръководството на настоящото събрание — продължи Сула по-бавно, — има едно-две неща, които аз бих искал да изрека. Под моите грижи Рим се намира в пълна безопасност и никой няма да пострада. Само ще бъдат възстановени редът и законът. Републиката ще се върне в дните на своята слава. Но това са задачи, които са от компетенцията на интеррекса, затова няма да се спирам подробно на тях. Това, което искам да заявя, е, че на мен ми служиха достойни мъже, за което е редно да им благодарим още сега. Ще започна с имената на онези, които днес не са сред нас: Гней Помпей, който подсигури житната реколта от Сицилия и по този начин гарантира, че Рим няма да гладува през идващата зима… Луций Марций Филип, който миналата година стори същото в Сардиния, а тази успешно се сражаваше с човека, пратен да го отстрани — Квинт Антоний Балб. Луций Марций се справи, Антоний е мъртъв, Сардиния е в безопасност… В Азия оставих трима прекрасни свои помощници, които да се грижат за реда в най-богатата римска провинция — Луций Лициний Мурена, Луций Лициний Лукул и Гай Скрибоний Курион… А тук, до мен стоят хората, които най-предано ме поддържаха през всички онези дни на трудности и отчаяние — Квинт Цецилий Метел Пий и неговият легат Марк Теренций Варон Лукул; Публий Сервилий Вация; Гней Корнелий Долабела; Марк Лициний Крас…

— Богове, списъкът ще бъде безкраен! — дразнеше се Хортензий, който мразеше да слуша други да говорят вместо него, особено хора, на които им липсваше ораторска дарба.

— Свършва, свърша! — на свой ред се ядоса Катул. — Хайде, Квинт, свиквай Сената на заседание в Курията, глупаците от Форума няма какво повече да научат! Да тръгваме!

Но не Сула, а Луций Валерий Флак зае куриатния стол на консула, заобиколен от неколцината останали живи действащи римски магистрати. Сула се настани вдясно от подиума на магистратите — навярно на мястото, което би му се полагало като на уважаван бивш римски консул. Това, което го правеше различен, бе бронята, която не беше свалил, и тази подробност напомняше на сенаторите кой държи властта в ръцете си.

— На ноемврийските календи — започна да говори с немощния си, хрипкав глас Флак, — ние за малко щяхме да изгубим Рим. Ако не беше смелостта и бързината на Луций Корнелий Сула, на неговите офицери и войници, Рим щеше да се намира в момента в ръцете на самнитите, а ние щяхме да минем под хомота, също както навремето при Каудинските вили. Е, да не продължавам повече по темата! Самний загуби, Луций Корнелий спечели, Рим е в безопасност.