Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част I - Диктаторът)

— Почти веднага след като им пратих с катапулта подаръка от Катилина. Вратите се отвориха от само себе си и всички излязоха с бели знамена.

— Дори и Марий? — учуди се Сула.

— О, не, той не! Беше се скрил в канализацията, навярно е търсил начин да се измъкне. Но аз съм преградил каналите още преди месеци. Намерихме го пред една от решетките. Беше се пробол с меча си пред очите на разплакания си роб — разказа Офела.

— Е, той беше последният! — заяви победоносно Сула. Офела го изгледа с известно недоверие; Сула нямаше навика да забравя толкова лесно!

— Има още един на свобода — напомни той на началника си и веднага прехапа устна от уплаха. Сула не беше и човек, който обичаше да му сочат пропуските.

Но той не изглеждаше засегнат. Усмивка огря лицето му.

— Предполагам, имаш предвид Карбон?

— Да, Карбон.

— Карбон също не е между живите, скъпи Офела. Младият Помпей го е арестувал и екзекутирал заради държавна измяна на агората в Лилибей. Още през септември. Забележителен човек е този Помпей. Мислех си, че ще му трябват месеци да подчини Сицилия и да залови Карбон, а той свърши всичко по-важно само за един месец. Дори намери време да ми прати главата на Карбон по специален човек. Консервирана в гърне с оцет! Да съм сигурен — изхили се Сула.

— Ами стария Брут?

— Самоубил се е, за да не издаде пред Помпей къде се крие Карбон. Но вече е било без значение. Екипажът на собствения му кораб — Брут се опитвал да събере флотилия от името на Карбон — си признали всичко пред Помпей. И така, моят изумително оправен легат пратил зет си Мемий в Косура, където се спотайвал Карбон, и го върнал окован във вериги. В крайна сметка Помпей ми прати три глави: на Карбон, на Брут и на Соран.

— Кой Соран? Да нямаш предвид Квинт Валерий Соран, учения? Оня, дето беше народен трибун?

— Същия.

— Но защо? Какво е направил? — смая се Офела.

— Изкрещял е на глас от рострата тайното име на Рим — обясни Сула.

— Богове! — изтръпна от ужас Офела.

— За щастие — успокои го Сула — великият Юпитер навреме запушил ушите на всички присъстващи и все едно Соран е крещял на глухите. Всичко е наред, скъпи Офела, Рим ще оцелее.

— Е, друго си е да го чуе човек от твоята уста! — избърса потта от челото си Офела. — За какви ли не странни постъпки съм чувал, но да изречеш на глас тайното име, това не ми го побира умът! — Изведнъж нова мисъл мина през ума му и той не се сдържа да попита: — А всъщност какво е правил младият Помпей в Сицилия?

— Осигуряваше житната реколта за войската.

— Подочух нещо, но да си призная, не го повярвах. Та той е още дете.

— Хм — замисли се Сула. — За разлика от младия Марий обаче Помпей е понаучил доста неща от баща си! Бих казал дори повече, отколкото старият Страбон е знаел.

— Значи детето скоро се завръща — заключи Офела, който не споделяше възхищението на Сула от младата политическа звезда. Беше се надявал, че той е любимецът на новия господар!

— Не и засега — успокои го той. — Пратих го в Африка да ми осигури контрол и там. Мисля, че с това се занимава в момента. — Посочи ничията земя между града и крепостните съоръжения на Офела. Там, на слънцето, стоеше огромна тълпа от хора. — Тези ли са се предали?

— Да, около дванайсет хиляди души. Доста пъстър състав — зарадва се Офела, че сменят темата. — Известен брой римляни, служили при Гай Марий, още толкова пренестинци и малка част самнити. Искаш ли да ги огледаш по-отблизо?

Сула прояви слаб интерес. Прости на всички римски граждани, но нареди пренестинците и самнитите да бъдат екзекутирани. След което накара останалото население на обсадения град — старците, жените и децата — да погребат близките си в ничията земя. Направи кратка обиколка на града, който никога не беше посещавал, и се разгневи при жалките останки от храма на Фортуна Примигения — Марий почти го беше съборил из основи, за да се сдобие с дървен материал.

— Аз съм любимец на Фортуна — ядосваше се Сула пред по-възрастните членове на градския съвет, които не бяха погубени под стените на града, — и държа вашата Фортуна Примигения да получи най-красивия храм в цяла Италия. На разноските на Пренесте.

На четвъртия ден от ноември Сула отиде до Норба, макар да знаеше за съдбата на обсадения град много преди да е стигнал до стените му.

— Уж се съгласиха да се предадат — беснееше Мамерк, — а след това изведнъж подпалиха града и се избиха един друг до последния човек — жени, деца, войниците на Ахенобарб, местните мъже, всички загинаха, само и само да не попаднат в ръцете ни. Съжалявам, Луций Корнелий. Няма да има никаква плячка от Норба.