Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

И от този пролетен ден до самата Нова година никой нищо не бе чул нито за делегацията, нито за съдбата на Египет. Докато не се прибра самият Марк Перперна.

— От самото начало бяхме преследвани от лош късмет — разказваше той на Сула. — При бреговете на Крит претърпяхме корабокрушение и ни плениха пирати — два месеца бяха нужни, за да съберат гръцките градове в Пелопонес достатъчно пари за откуп, накрая трябваше да продължим пътуването си към Кирена на запад и оттам покрай либийския бряг до Александрия.

— И как пътувахте? С пиратски кораб? — попита Сула, който съзнаваше колко сериозна е новината, но пак изгаряше от желание да се изсмее на глас; Перперна изглеждаше толкова състарен, толкова съсипан, толкова изплашен…

— Както правилно предположи, с пиратски кораб.

— И какво ви се случи, след като най-накрая пристигнахте в Александрия?

— Нищо добро, Луций Корнелий, нищо добро! — Перперна тежко въздъхна. — Заварихме александрийците в много по-добро положение, отколкото очаквахме. Бяха действали бързо и енергично. Знаели са много добре към кого да се обърнат, след като ликвидират Птолемей Александър.

— С каква цел да се обръщат и към кого?

— С цел да си приберат двете копеленца на Птолемей Сотер, Луций Корнелий. Веднага пратили просители при цар Тигран в Сирия да измолят освобождаването на двамата младежи едновременно: по-големият щял да управлява Египет, а по-малкият — Кипър.

— Умно, но не и неочаквано. Продължавай.

— Докато стигнем Александрия, цар Птолемей Авлет вече ни чакаше на престола, а жена му — дъщерята на цар Митридат — седеше до него под името Клеопатра Трифена. По-малкият брат, когото александрийци са свикнали вече да наричат Птолемей Кипърски, бил пратен да управлява Кипър в качеството на регент. Жена му — още една дъщеря на Митридат — била заминала с него.

— А тя как се казва?

— Митридатида Ниса.

— Цялата тази история е незаконна — навъси се Сула.

— Не и според александрийци!

— Продължавай, Перперна, продължавай! Стигаме вероятно до най-лошото.

— Е, разбира се, ние показахме завещанието и съобщихме на александрийци, че сме дошли в качеството си на официална римска делегация, за да осъществим анексирането на царство Египет към Римската империя и превръщането му в римска провинция.

— И те какво ти отговориха, Перперна?

— Изсмяха ни се, Луций Корнелий. Адвокатите им използваха няколко различни метода, за да ни убедят, че завещанието е нищожно, след което ни посочиха царя и царицата и ни уведомиха, че имат напълно законен наследник на египетския престол.

— Но те не са законни!

— Само според римските закони, говореха адвокатите, отричайки, че нашето право може да важи в Египет. Според египетското право, което според мен се състои най-вече от разпоредби, налагани според случая в една или друга ситуация, но все, с цел да защитят моментните интереси на александрийци, царят и царицата на Египет са напълно законни владетели.

— И вие какво направихте, Перперна?

— Какво можехме да направим, Луций Корнелий? В Александрия беше струпана войска! Можехме само да благодарим на родните си богове, че успяхме да се измъкнем живи и здрави от Египет.

— Много правилно — съгласи се Сула, който нямаше навика да се заяжда за дреболии, когато имаше да решава наистина важни въпроси. — И все пак факт е, че завещанието е напълно законно, следователно Египет по право принадлежи на Рим. — Диктаторът нервно барабанеше с пръсти по масата. — За нещастие Рим не може да реагира решително в този момент. Трябваше да пратя четиринадесет легиона в Испания, за да усмирят Квинт Серторий, а нямам никакво намерение да правя разходи по нова военна кампания. Не и докато Тигран си разиграва коня из Сирия, без да има кой да го спре… След като в момента партите се изтребват взаимно в гражданска война. Ти успя ли да запазиш завещанието?

— О, да, Луций Корнелий.

— Тогава още утре ще уведомя Сената какво се е случило и ще върна завещанието на весталките да го пазят до деня, в който Рим ще е в състояние да завладее Египет със сила. Мисля, че друг начин да встъпим във владение на нашето законно наследство няма.

— Египет е баснословно богата страна.

— Не ми казваш нищо ново, Перперна! Птолемеите са седнали на най-голямото гърне с жълтици на света, а земите им са едни от най-плодородните. — Сула си придаде изражение, с което сочеше, че разговорът е приключил, но накрая добави: — Предполагам, всичко това навежда на мисълта, че не си успял да прибереш златото на Птолемей от Тир?