Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Часът на Птолемей Александър Млади беше ударил й началото на току-що изминалата година — втората от властването на Сула. От Александрия бе дошла вестта, че цар Птолемей Сотер Нахутеното зърно умрял, с което владенията му преминали в ръцете на дъщеря му Вереника. Макар че по наследство короната й принадлежала, според египетските закони тя нямала право да управлява сама. Затова делегацията от Александрия съвсем почтително се бе допитала до Луций Корнелий Сула, дали не би бил така добър да дари Египет с достоен владетел в лицето на Птолемей Александър Млади?

— А какво ще стане, ако ви откажа? — беше попитал той.

— Тогава Египет ще стане владение на царете Митридат и Тигран — беше му отговорил водачът на делегацията. — Престолът трябва да се заеме от представител на династията на Птолемеите. Ако Птолемей Александър не бъде провъзгласен за фараон, ще трябва да се обърнем към Митридат и Тигран, за да ни пратят по-възрастния от двамата незаконородени принцове — Птолемей Филаделф, когото наричат също така Авлет заради гръмовния му глас.

— Разбирам, че един незаконороден наследник на престола може да бъде обявен за цар по елинистическите закони, но дали същият би могъл да се смята за законен фараон? — бе попитал Сула, който бе отделил известно време да се запознае с египетските монархически проблеми.

— Ако беше син на жена от простолюдието, със сигурност не — бяха му отговорили александрийци. — Но Авлет и по-малкият му брат са синове на Птолемей Сотер и принцеса Арсиноя, царската наложница, която беше най-голямата законородена дъщеря на царя на Набатея. Отдавна имаме обичай по-нископоставените владетели на Арабия и Палестина да пращат големите си дъщери като наложници на фараона на Египет, защото подобна връзка е доста по-почтена, отколкото официалното сключване на брак между фараона и неотговарящи на ранга му княжески династии. Бащите на наложниците също имат интерес от подобни връзки, защото получават гаранции от египетска страна, че ще могат спокойно да търгуват из Арабския залив (Червено море) и с народите оттатък пустинята.

— Значи твърдите, че и Александрия, и Египет биха приели някой от незаконородените египетски принцове да стане фараон при условие, че майка му е с царствен произход?

— В случай, че не успеем да поставим на престола Птолемей Александър, това е неизбежно, Луций Корнелий.

— Но те са марионетки на Митридат и Тигран — бе рекъл замислено Сула.

— След като и двамата са женени за дъщери на Митридат, това е неизбежно. Тигран е разпрострял владенията си в непосредствена близост с границите на Египет, затова не можем да искаме от нашите принцове да се разведат с понтийските си съпруги. От името на Митридат Тигран спокойно би ни нападнал, а ние не сме достатъчно подготвени за война с такъв могъщ противник. Освен това и двете снахи имат достатъчно птолемейска кръв в жилите си, затова не бихме намерили по-добри кандидатки за египетски царици. Освен ако — хитро бе добавил египетският парламентьор, — дъщерята на Птолемей Сотер от неговата друга наложница, дъщерята на царя на Идумея, не порасне достатъчно, за да се омъжи за Авлет. Тя е наполовина птолемейка и струва повече от понтийските принцеси.

Сула рязко бе заявил:

— Оставете всичко на мен, аз ще уредя въпроса. Няма да позволим на Армения и Понт да решават съдбата на Египет!

Самият той отдавна бе намерил разрешение на въпроса, затова незабавно се бе насочил към богаташката вила на Пинцийския хълм, където живееше Птолемей Александър.

— Нахутеното зърно е мъртъв? — беше се зарадвал Птолемей Александър.

— Мъртъв и погребан. Царица Вереника управлява сама.

— Значи трябва да вървя! Трябва да тръгвам веднага! Няма време за губене!

— Ще тръгнеш, когато аз реша, нито миг по-рано — грубо го беше срязал Сула. — Седни, царю, и ме изслушай.

Негово величество беше седнал. Безкрайните му воали му придаваха вид на парцалена топка, очите му гледаха доста смутено изпод стибия, с който рисуваше не само веждите, но и скулите си — това беше желанието на Птолемей, да заприлича на жива погребална маска с изрисуваните всевиждащи очи на Озирис. Египтянинът беше боядисал в черно и клепачите си, а над клепачите беше се боядисал с бяло, така че на Сула му беше невъзможно да проникне в погледа на човека Птолемей Александър — той имаше пред себе си само някакво анонимно изображение на египетски владетел. Подобен грим, бе разсъждавал неведнъж диктаторът, имаше подчертано зловещ ефект — навярно това беше и целта.