Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Вация изпитваше известно съчувствие към него, затова го потупа по рамото.

— Хайде, Апий Клавдий, погледни с по-голяма увереност в бъдещето! Знам, че пътят беше дълъг и труден, но ти вече достигна върха!

— Няма да съм го достигнал, преди да възстановя отнетите богатства на семейството — възрази мрачно Клавдий Пулхер. — Тази гад Филип ми отне всичко и го предаде на Цина и Карбон… А Сула още нищо не ми е върнал.

— Трябваше да му напомниш. Знаеш, че е затрупан с работа. Защо не участва в търговете с имотите на проскрибираните?

— Ако си спомняш, стоях пред Нола.

— Догодина ще те пратят да управляваш някоя провинция, така ще си върнеш всичко изгубено.

— Ако здравето ми позволи.

— О, Апий Клавдий! Стига толкова мрачни мисли! Ще оцелееш!

— Не мога да съм сигурен — отговори той. — Като си знам късмета, сигурно ще ме пратят в Далечна Испания да сменя Пий.

— Няма, няма, обещавам ти — увери го Вация. — Ако не смееш сам да се обърнеш към Луций Корнелий, аз ще поговоря с него! И ще го помоля да ти даде Македония. Тя винаги ще донесе няколко торби със злато и ще ти осигури сключването на важни държавни поръчки. Да не говорим, че можеш да продадеш гражданство на някои богати гърци.

— Не знаех, че има и богати гърци — призна си Апий Клавдий.

— Навсякъде има богати хора, дори в най-бедните страни. Има хора, които са способни да трупат пари, където и да живеят. Дори гърците, въпреки политическия си идеализъм, не успяха да премахнат богаташите от родината си. Богаташът би си проправил път навсякъде, дори в републиката на Платон!

— Имаш предвид хора като Крас.

— Чудесен пример! Всеки друг на негово място би се скрил в миша дупка след онзи конфликт със Сула, но не и нашият Крас!

Намираха се в Курия Хостилия, където по изключение Сенатът щеше да проведе първото си заседание за годината. Обикновено новогодишното заседание се свикваше в храма на Юпитер Оптимус Максимус, но той още не беше ремонтиран, а големият брой на сенаторите не позволяваше да се съберат в светилищата на Юпитер Статор или Кастор и Полукс. В крайна сметка след заседанието сенаторите трябваше да се излегнат удобно на кушетки, за да отпразнуват Новата година с обилен обяд…

— Шшт! — прекъсна колегата си Клавдий. — Сула ще говори.

— Е, назначени отци — започна своята поредна реч диктаторът в очевидно добро настроение, — в основни линии цялата работа вече е свършена. Както възнамерявах от самото начало, постарах се да вдигна Рим на крака и да прокарам нови закони, които да защитят старите традиции и обичаи. И успях. Но ще продължа да изпълнявам диктаторската длъжност до месец квинктил, когато ще проведа изборите за магистрати за следващата година. Това вече всички знаете. Надявам се обаче, не смятате, че човек, натоварен с толкова власт, ще се прояви като глупак, ако доброволно отстъпи управлението. Затова и ви напомням, че ще се откажа от диктатурата едва след изборите през квинктил. Това означава, че магистратите, които ще управляват следващата година, ще бъдат последните, които лично ще избера. За в бъдеще всички избори ще бъдат свободни и отворени за желаещите кандидати. Има мнозина, които бяха недоволни от правото на диктатора да назначава магистрати, допускайки до кандидатските списъци само толкова желаещи, колкото места има за попълване. Но както неведнъж съм повтарял, диктаторът има нужда да работи с хора, които са готови да му осигурят пълна подкрепа. На гласоподавателите не може да се разчита непременно да изберат най-достойните, не е сигурно дори дали ще уважат онези, които по традиция отговарят на условията и са доказали с опита и личните си добродетели, че заслужават висши магистратури. Затова в качеството си на диктатор се постарах начело на държавното управление да застават хора, които едновременно се ползват с моето доверие и са доказали, че висшите длъжности им се полагат по право и по чест. Като например моя скъп приятел върховния понтифекс Квинт Цецилий Метел Пий: той продължава да оправдава моето доверие и да се ползва с благоволението ми, затова сега с на път за Далечна Испания, където ще се разправи с изменника на родината Квинт Серторий.

— Като че ли повтаря едно и също — прецени с критичен тон Катул.

— Защото няма какво да каже — отговори му Хортензий.

— Освен че ще слезе от властта през квинктил.

— И аз започвам вече да го вярвам.

Но още същото това новогодишно празненство, което започваше толкова обещаващо, щеше да завърши с пристигането на лоши новини от Александрия.