Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— Не можеш да говориш на един цар като на свой подчинен — беше се възпротивил Птолемей Александър.

— Няма нито един цар на света, който да не ми е подчинен — бе му отвърнал с презрение Сула. — Аз управлявам Рим! А това ме превръща в най-великия владетел между водите на Океана и Инд. Затова ще ме изслушаш, царю, и няма да ме прекъсваш! Можеш да отидеш в Александрия и да заемеш престола. Но само при определени условия. Разбираш ли ме?

— Какви условия?

— Да си напишеш завещанието и да го оставиш на съхранение при колегията на весталките, тук, в Рим. Завещанието трябва да бъде съвсем просто. В случай, че умреш без законен наследник, ще завещаеш цялото си царство на Рим.

Птолемей Александър беше ахнал при това предложение.

— Не мога да го направя!

— Можеш да направиш всичко, което поискам от теб. Ако държиш да царуваш в Александрия… Това е цената, която искам от теб. Египет трябва да мине под римско управление, ако не се сдобиеш със законен наследник.

Очите на египтянина се бяха завъртели наляво-надясно иззад изрисуваните клепачи, плътно начервените му устни се бяха раздвижили нервно, сякаш спореха една с друга как да отговорят на римлянина. Кой знае защо, Сула се беше сетил за Луций Марций Филип.

— Добре, съгласен съм на тази цена — беше вдигнал рамене Птолемей Александър. — За разлика от останалите египтяни аз не вярвам в задгробния живот, така че не ме вълнува какво ще стане след смъртта ми.

— Прекрасен довод! — беше го похвалил Сула. — Доведох секретаря си, за да подпишеш документа още сега. Разбира се, ще използваш всички царски печати и ще се подпишеш с личния си картуш. Не искам да се разправям с александрийци след смъртта ти. — Той беше плеснал с ръце и заповядал на египетските слуги да извикат личния секретар на царя. — Всъщност има и още едно условие.

— Какво? — отчаяно бе попитал царят.

— Мисля, че притежаваш две хиляди златни таланта, депозирани в една банка в Тир. Там те стоят още от времето на баба ти Клеопатра. Митридат успя да докопа парите, които беше оставила на остров Кос, но не и това, което е било скрито в Тир. А цар Тигран все още не е успял да покори финикийските градове. Достатъчно проблеми му създават евреите. Ще оставиш тези две хиляди таланта злато на Рим.

Един поглед и царят се бе убедил, че няма място за спорове; пак беше вдигнал рамене и бе кимнал в съгласие.

Секретарят Флоскул бе дошъл, Птолемей Александър бе пратил робите си да донесат печатите и картуша, с което на бърза ръка завещанието беше изготвено и свидетелите се подписаха под него.

— Ще го внеса вместо теб — беше казал Сула на прощаване, — тъй като ти нямаш право да прекрачваш померия.

Два дни по-късно Птолемей Александър Млади бе заминал от Рим заедно с александрийската делегация и от Путеоли беше хванал кораб за Египет; по-удобно бе да се прекоси Средното море в тази му част, след което да се следва африканският бряг от Римска Африка през Киренайка до Александрия. Освен това самият египетски цар бе държал да не приближава гръцки, малоазийски и финикийски брегове, да не би агенти на Митридат или Тигран да го заловят.

Същата пролет в Рим бе дошло спешно съобщение от Александрия, в което римски агент (навярно търговец, служещ и на родината) съобщаваше за трагедията, сполетяла цар Птолемей Александър II. Като пристигнал след дългото пътешествие по море, царят се оженил за своята сестра и братовчедка едновременно Вереника. Осемнайсет дни царят си царувал мирно и тихо и прикривал нарастващата си ненавист към жена си. Но на деветнайсетия ден от царуването си рано сутринта Птолемей Александър навярно си казал, че като жена Вереника не представлява пълноценно човешко същество, и заповядал убийството на своята четиридесетгодишна жена, сестра, братовчедка и царица. Заедно със своя баща Нахутеното зърно Вереника обаче отдавна управлявала Египет, затова жителите на Александрия я обожавали. В по-късните часове на този деветнадесетия ден от царуването на Птолемей Александър II народът щурмувал двореца, извел насила царя и буквално го разкъсал на агората. Египет се оказал изведнъж без цар и без царица.

— Чудесно! — без възкликнал Сула, щом прочете докрай писмото на своя агент, и веднага беше пратил в Александрия римска Сенатска делегация начело с бившия цензор Марк Перперна. Делегацията трябваше да занесе последното завещание на цар Птолемей Александър II. По пътя обратно за дома римските сенатори имаха за задача да се отбият и в Тир, за да приберат двете хиляди таланта злато.