Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Все пак Тигран си даде сметка, че не му достигат бойни коне, за да увеличи тежката си конница. Арменската конница, така наречените катафракти, бяха облечени от главата до петите в дрехи от желязо, също както и конете, които съответно трябваше да носят огромна тежест. Подобни коне се отглеждаха единствено в областта Ниса, в същинска Мидия. Затова на следващата година Тигран нахлу в същинска Мидия и я присъедини към царството си. Екбатана, лятната царска резиденция на партските царе преди тях — на царете на Мидия и Персия, включително и Александър Македонски — беше изгорена из основи, а самият дворец беше плячкосан.

Три години бяха минали оттогава. Докато Сула бавно напредваше из Италия, Тигран обърна вниманието си на запад и премина Ефрат, за да нахлуе в Комагена. Без да срещне съпротива, той окупира цяла Северна Сирия между планините Аман и Ливан, включително богатия и цветущ град Антиохия, и долната част от долината на река Оронт. Дори част от Малка Киликия попадна под властта му — по източните брегове на залива Исик.

Сирия отдавна принадлежеше на елините, цялото й население говореше гръцки и беше под силното въздействие на гръцките традиции. Щом установи властта си над новите провинции, Тигран подкара жителите на цели градове и ги изпрати да живеят в новопостроената арменска столица Тигранокерта. Най-облагодетелствани бяха занаятчиите, от които никой нямаше право да остане в Сирия. Тигран имаше интерес да закриля новите гръкоезични имигранти от персийскоговорящото местно население, които бяха задължени под страх от смъртно наказание да се отнасят добре с новодошлите.

И докато Сула водеше своята законодателна кампания в качеството си на римски диктатор, Тигран официално си присвои титлата, за която отдавна копнееше — цар на царете. Сирийската царица Клеопатра Селена — най-малката сестра и бивша съпруга на египетския цар Птолемей Сотер, която бе управлявала Сирия чрез няколкото си съпрузи от династията на Селевкидите, беше отведена от Антиохия в някакво селце край Ефрат, където я принудиха да живее като обикновен човек. Мястото й в двореца се зае от сатрапа Магадат, който трябваше да управлява Сирия от името на царя на царете Тигран.

„Цар на царете“, горчиво размишляваше Сула. Нямаше начин някое източно деспотче да се сдобие с власт и да й обяви за цар на царете. Изглежда, дори двете копелета Птолемей Сотер, които сега уж управляваха Египет и Кипър заедно с понтийските си царици, се бяха обявили за царе на царете. Но завещанието на Птолемей Александър ІІ беше напълно законно; това той добре знаеше, защото лично бе свидетелствал как египтянинът подписа документа, рано или късно Египет щеше да принадлежи на Рим. Засега Птолемей Авлет щеше да бъде оставен да си носи короната; но не и да управлява на спокойствие, закани се Сула. Протежетата на Митридат не биваше да знаят миг покой. Римският Сенат щеше да праща послание след послание до Александрия с искане Птолемей Авлет да слезе от престола и да предаде Египет на законния му владетел — римския народ.

Колкото до самия Митридат Понтийски — той бил загубил някакви си двеста хиляди войници из мразовитите кавказки планини, — той трябваше да престане да напада Кападокия. След като прати жалба до Сула заради действията на Мурена, който бил плячкосал и опожарил четиристотин селища по течението на река Халида, Митридат отново бе завзел кападокийските брегове на същата тази река Халида. И за да убеди съседите, че агресията му е законна, той осигури нова жена на цар Ариобарзан, поредната от дъщерите си. Когато Сула научи, че момичето е само на четири години, той прати нов посланик до цар Митридат и му заповяда на всяка цена да освободи територията на Кападокия. Посланикът наскоро се беше завърнал е писмо от Митридат, който обещаваше да се изтегли; нещо повече, обещаваше да прати в Рим делегация, която да ратифицира официално договора от Дардан.

— Дано не си прави сметката делегацията му да пристигне след година-две — каза си Сула, докато мислено се прощаваше с досадните източни деспоти и търсеше жена си. Вече беше далеч от кабинета му и той, без да се усети, завърши разсъжденията си пред нея: — Защото ако такива са му плановете, няма да ме заварят… Да ги видим как ще се оправят сами със Сената!

— Какво каза, любов моя? — сепна се Валерия.

— Нищо. Дай целувка.

Целувките й бяха нежни, а самата Валерия Месала беше топъл и мил човек. На първо време поне Сула се радващ на четвъртия си брак. Но не го намираше за особено стимулиращ. Донякъде това се дължеше на старостта и болестта му, но също така на неспособността на всички римски аристократки да бъдат умели съблазнителки. Сула така и не можеше да срещне онази жажда за плътско изживяване, която търсеше у всеки свой партньор. Диктаторът все по-трудно извършваше своите подвизи, но за целта трябваше и отсрещната страна да го предизвиква! Как така жените можеха да се влюбят в някой мъж, но да не се отдадат изцяло на сексуалните му фантазии?