Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— О, в това успяхме без особени затруднения, Луций Корнелий. Банкерите ни предадоха парите само срещу показване на завещанието. По пътя за Рим, както ти изрично ни беше заповядал.

Сула прихна да се смее.

— Добра работа си свършил, Перперна! Готов съм да ти простя юридическото поражение в Александрия! — Той стана и доволно потри ръце. — Сумата е добре дошла за хазната. Надявам се, че и Сенатът ще се съгласи. Излиза поне, че не сме си похарчили напразно парите за делегация.

Всички източни владетели създаваха усложнения — едно от наказанията, които Рим трябваше да търпи заради собствените си вътрешни неуредици. Необходимостта Сула да се завърне в родината не му беше позволила да сломи окончателно мощта на Митридат и Тигран. Той едва си беше тръгнал за Италия, когато Митридат поднови интригите си в Кападокия. Луций Лициний Мурена (управител по онова време и на Азия, и на Киликия) веднага бе започнал военни действия срещу понтийците — без знанието и позволението на Сула и в противоречие с договора от Дардан. На първо време Мурена се беше справил отлично, докато от самонадеяност не беше претърпял няколко злощастни поражения на понтийска земя. Сула се беше принудил да прати стария Авъл Габиний, за да заповяда на Мурена да се прибере обратно в границите на провинцията си. Имаше намерение да накаже Мурена заради безразсъдното му поведение, но тъкмо тогава възникна конфликтът с Помпей; затова на Мурена бе позволено да се прибере в Рим и дори да ознаменува триумф, за да постави Помпей на мястото му.

Междувременно Тигран беше използвал последните шест години, за да разшири арменското царство в южна и западна посока за сметка на царството на партите и на бързо разпадащото се царство Сирия. Беше се възползвал от ситуацията, когато научи, че старият партски цар Митрадат е твърде болен, за да се заеме с предвижданото нахлуване в Сирия, твърде болен дори да възпре нашествието на варварите масагети, които завзели северните и източните краища на собственото му царство, както и да попречи на един от синовете си, Готарзес, да узурпира властта във Вавилон.

Както самият Тигран беше предрекъл навремето, смъртта на Митрадат Партски доведе до война за партското наследство, усложнена до крайна степен от факта, че покойният владетел имаше три официални царици — двете бяха негови сестри, третата — дъщеря на самия Тигран на име Автома. Докато различните синове от различните жени на Митрадат воюваха за жалкото наследство, още една жизненоважна за царството сатрапия се отцепи — богатата област Елам, напоявана от водите на притоците на Тигър — Хоасп и Паситигър. Пристанищата на изток от делтата на Тигър и Ефрат, единствените в царството, които не се затлачваха с тиня, бяха изгубени, както и Суза, една от царските резиденции. Независимо от това, синовете на стария цар Митрадат продължаваха своята братоубийствена война.

Във войната се намеси и Тигран. Първият му ход (в годината, когато умря Гай Марий) бе да завладее едно след друго малките царства в пограничните земи между Сирия и Мала Азия — Софена, Гордиена, Адиабена и най-накрая — Осроена. След като се справи с четирите държавици, той можеше да се похвали, че владее всички земи на изток от Ефрат — от Томиза на север до Европа на юг; големите градове Амида, Едеса и Низиб бяха вече част от Армения, а това означаваше, че всички мита, които търговците плащаха по протежението на голямата река, отиваха за арменския цар. Но вместо да повери такъв печеливш занаят като събирането на мита на своите арменски сънародници, Тигран спечели на своя страна арабите-скинити, които контролираха неплодородните земи по средното течение на Тигър и Ефрат — на юг от Осроена. В замяна на митата, които те събираха за него, те му плащаха дан и от всички преминаващи през земите им кервани. Макар да бяха обикновени номади — бедуини, Тигран засели арабите-скинити в Едеса и Кара и им нареди да събират мита в пристанищата Самосата и Зевгма. Арабският цар (абгар — както го наричаха самите араби) се превърна в клиент на Тигран, а гръкоезичното население на всички градове, завзети от арменския владетел, бяха принудени да се преселят в онези краища на Армения, където досега никой не беше и чувал гръцка реч. Тигран искаше на всяка цена да се превърне в пълноценен елинистичен владетел — и какъв по-добър начин да елинизираш царството си от това да създадеш гръкоезични колонии в самото му сърце?

Като дете Тигран бе прекарал няколко години като заложник на партския цар и беше живял в Селевкида на Тигър, далеч от родната Армения. Когато баща му умря, той беше единственият жив негов наследник, но царят на партите бе поискал огромен откуп, за да освободи младия принц — няколко долини в най-плодородните краища на Армения, така наречената област Мидия Атропатена. Сега Тигран нахлу в Мидия Атропатена и си възвърна седемте долини заедно със залежите им от злато, лапис лазули и тюркоаз и тучните пасбища.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)»

Обсуждение, отзывы о книге «Любимци на съдбата (Част II: Властолюбци)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x