Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

Сула беше направил всичко, което беше по силите му. Сенатът пазеше послушание, народните събрания бяха лишени от власт, народните трибуни бяха превърнати в обикновени чиновници, съдилищата бяха достатъчно защитени от обществен натиск, а бъдещите провинциални управители — ограничени от куп забрани. Хазната беше пълна, чилийците се оказваха принудени по необходимост да спазят правилата на счетоводството. Ако за конническото съсловие хиляда и шестстотинте жертви на суланските проскрибции не изглеждаха достатъчно предупреждение, Сула допълнително ги наказваше с отнемането на обществените им привилегии, а накрая за отмъщение обяви, че всички римски граждани, осъдени на изгнание от съдилища с конически състав, могат да се завърнат у дома.

Разбира се, Сула беше дал израз и на личните си пристрастия. Жените бяха особено недоволни от възстановяването на стария закон, според който жена, уличена в изневяра, няма право да се омъжи втори път след развода. Хазартът (към който Сула изпитваше лично отвращение) беше забранен, освен при залаганията на боксови срещи или на атлетически надбягвания: не за друго, а защото нито боксът, нито бягането привличаха голям интерес. Но най-голяма жертва стана държавният служител, когото той винаги беше презирал заради липсата му на чувство за организация, мързела му и продажността му. Затова диктаторът се погрижи да създаде правилник, който да обхваща всяка подробност от живота и работата на римските секретари, писари, деловодители, счетоводители, глашатаи, ликтори, вестоносци, калатори (помощници на жреческите колегии), номенклатори (под това наименование действаха специални служители, които напомняха на другите служители имената на гражданите), както и всички останали държавни; служители, които не изпълняваха конкретни функции и бяха наричани с общия термин „апаритори“. За в бъдеще никой държавен служител от изброените категории нямаше да знае предварително под чие началство ще служи при назначаването на новите магистрати; а и никой магистрат нямаше повече право поименно да си избира служители. Жребият се теглеше три години предварително и никоя група от служители нямаше да работи повече от въпросните три години за една и съща магистратура.

Сула измисли и нов начин да дразни сенаторите, като допълнение към вече издадената забрана да се вдига шум в залата и пренареждането на списъка за изказване. Според новия закон, който той записа на таблиците, сериозно се застрашаваха доходите на изпадащите в нужда сенатори, понеже се ограничаваха сумите, които делегации от провинциите можеха да похарчат, докато поднасят хвалебствия към бившите си управители в Рим: другояче казано, подобни делегации от провинцията нямаха повече възможност да използват случая, за да подкупват обеднели сенатори.

Сула беше прокарал пълна законодателна програма, която покриваше всички аспекти на римския публичен живот, а дори и много въпроси, които доскоро се смятаха за спадащи изключително към частната сфера. Всеки знаеше точните рамки на личното си състояние: колко има право да харчи, колко има право да получава от собствеността си, колко трябва да даде на хазната, за кого може да се ожени, от какъв съд може да бъде съден и за какво. И цялата тази огромна дейност беше плод, както изглеждаше, на един-единствен човек. Конническото съсловие беше отстранено от властта, затова пък героите от войните се радваха на немислими доскоро почести. Плебейското събрание и народните трибуни отстъпваха, но Сенатът настъпваше. Онези, които бяха близки с проскрибираните, бяха подложени на административен натиск, но хора като Помпей Велики се издигаха. Адвокатите, които досега се бяха справяли блестящо пред народното събрание (като Квинт Хортензий), трябваше да преотстъпят лаврите си на колегите, които по-добре се изявяваха в класическите съдилища (като Цицерон).

— Нищо чудно цял Рим да недоволства, но досега не съм чул нито един глас да се възпротиви — разсъждаваше новият консул Апий Клавдий Пулхер, докато двамата с колегата му Публий Сервилий Вация чакаха тържественото новогодишно заседание на Сената.

— Просто законите на Сула са в огромната си част практични и благоразумни. Той се оказа същинско чудо! — отговори Вация.

Апий Клавдий кимна в съгласие. Вация знаеше истинската причина за подобна апатия: колегата му не беше добре със здравето след завръщането си от безплодната обсада на Нола, която ръководеше вече десета година. Клавдий Пулхер беше на всичко отгоре вдовец с шест деца на главата, които всички се славеха като твърде невъзпитани, склонни да разрешават личните си проблеми в смъртоносни побоища из улиците на града.