Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— И аз не съм — утеши я Цезар. Юлия се обърна пак към него.

— Какво ще правим?

— О, ще се запознаем, лельо Юлия. — Той кимна на стареца. — Покани го.

Икономът се върна в атрия, където лъхащият на розово масло посетител нетърпеливо чакаше.

— Последвай ме, Гней Помпей — подкани го с хрипливия си глас Строфант.

Откакто бе минала сватбата на Сула, Помпей бе стоял като на тръни да научи коя ли е мистериозната булка, която диктаторът му е намерил. Когато се разбра, че Сула се е завърнал от морския бряг, той очакваше да бъде веднага привикан в дома му. Но никой не се обади. Най-накрая нетърпеливият младеж сам отиде да навести Сула и да разбере какво е решил.

— По кой въпрос? — попита Сула най-невинно.

— Много добре знаеш! — изнервяше се Помпей. — Каза ми, че имаш предвид някоя нова булка за мен!

— Обещах, наистина обещах! — смееше се старецът. — Леле-леле, що за нетърпеливци са тия младежи!

— И ще ми кажеш ли най-сетне, злоради мъчителю?

— Сдържай си приказките, Велики! Не смей да наричаш така диктатора!

— Коя е тя?

Сула се предаде.

— Вдовицата на Марий Младши, Муция Терция. Дъщеря на Сцевола Понтифекс Максимус и на Лициния, сестрата на Крас Оратор. Кръвта във вените й е наследство много повече на Муциите, защото двамата й дядовци всъщност са били кръвни братя, но единият бил осиновен от фамилията на Лициний Красите. Разбира се, Муция е близка роднина на Сцевола Авгур и неговите две дъщери — Муция Прима и Муция Секунда, откъдето и прякорът й Муция Терция, нищо че между нея и лелите й има петдесет години разлика. Разбира се, майката на Муция Терция е още жива. Сцевола се разведе приживе с нея заради изневярата й с Метел Непот, за когото тя по-късно се омъжи. Така че Муция Терция си има двама природени братя — Непот Младши и Целер. Тя има изключителни роднински връзки, Велики, не мислиш ли? Твърде прекрасни роднински връзки, за да я обречем на вечно вдовство заради проскрибирания й съпруг! Моят мил приятел Прасчо, който й се пада нещо като братовчед, отдавна повдига въпроса пред мен. — Той се облегна назад. — Е, Велики, устройва ли те?

— Дали ме устройва? — зяпна го Помпей. — Разбира се!

— Чудесно тогава. — Купищата книжа на писалището сякаш насила привличаха вниманието му; Сула сведе глава, за да прочете някои документи. След малко вдигна глава и учудено погледна младежа. — Писах й, че трябва да се омъжи повторно, затова, Помпей, няма никакви пречки. Сега би ли ме оставил да работя? Само не забравяй да ме поканиш на сватбата си.

Помпей хукна към къщи, за да се изкъпе и преоблече, докато робите тичаха из града, за да научат къде пребивава въпросната Муция Терция. Облякъл ослепително бяла тога, младежът заприпка като младо жребче към дома на Юлия, оставайки след себе си аромат на розово масло. Дъщеря на Сцевола! Племенница на Крас Оратор! Роднина на най-знатните сред Цецилий Метелите! Това означаващи, че ще му роди синове, които ще имат роднински връзки с всички управляващи фамилии едновременно! О, изобщо не го тревожеше това, че Муция е вдовица на младия Марий! Не го интересуваше, дори да беше грозна като някоя сибилянка!

Грозна ли? Тя направо беше красива. Червенокоса, със зелени очи, които се открояваха върху гладката й бяла кожа. И какви очи само! Помпей никога не беше виждал като нейните! Той усети, че се влюбва до уши, без дори да са си разменили и една приказка.

Ето защо почти не забеляза останалите в стаята, дори и след като им беше представен. Веднага издърпа някакъв стол и седна до Муция Терция, за да я хвана за треперещата й ръка.

— Сула казва, че си щяла да се омъжиш за мен — усмихна й се Помпей.

— За пръв път чувам такова нещо — отговори Муция, която усещаше как антипатията й към натрапника започва да изчезва. Той като че ли наистина бе радостен да се запознае с нея, при това беше доста привлекателен.

— Ех, такъв си е Сула — въздъхна той, но не толкова заради Сула, колкото от приятни предчувствия. — Но ще трябва да признаеш, че винаги знае как да помогне на всички край себе си.

— Естествено, че ти така ще мислиш — сряза го Юлия.

— От какво се оплакваш? Не се показа толкова жесток към теб, колкото към останалите вдовици на проскрибирани — нетактично й напомни Помпей, който до такава степен беше увлечен от новата си любов, че не се слушаше какви ги говори.

Юлия искаше да му напомни, че Сула е отговорен за смъртта на единственото й дете, но навреме се усети и замълча; този глупав многознайко се славеше като едно от най-близките протежета на Сула.