Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

А Цезар, който беше седнал в ъгъла, използваше възможността да разгледа Гней Помпей отблизо. От пръв поглед си личеше, че не е истински римлянин: чипият нос, широкото лице, трапчинката на брадичката — всичко това издаваше далечния му галски произход на чистокръвен пиценец. А по приказките му още по-добре се усещаше, че не е расъл в Рим: такива откровени изказвания прилягаха повече на селяците от дълбоката провинция. „Малкият Касапин“. Прилягаше му.

— Какво ти е мнението за него? — попита Аврелия сина си, докато двамата се бореха с обедната жега по пътя за дома.

— По-важно е да попитаме Муция какво мисли за него.

— О, тя го хареса, при това много. Във всеки случай много повече, отколкото харесваше навремето Марий.

— Нищо чудно, майко.

— Така е.

— Леля Юлия ще остане съвсем сама, ако и Муция си отиде.

— Да. Но така ще й остане още повече време за работа.

— Жалко, че няма внуци.

— За което вината е единствено на малкия Марий! — ядоса се Аврелия.

Вече бяха стигнали Вик Патриций, когато Цезар взе отново думата:

— Майко, трябва да се върна във Витиния.

— Във Витиния ? Сине, не е много разумно!

— Знам, но съм дал дума на царя.

— Сула не беше ли разпоредил, че всеки сенатор трябва да иска разрешение, преди да напусне Италия?

— Така е.

— Толкова по-добре — зарадва се майка му. — Ако сам се обърнеш с подобна молба към Сената, никой няма да те заподозре, че наистина ще рискуваш да отидеш при Никомед. Този път, освен Бургунд ще вземеш и Евтих.

— Евтих? — Синът й я погледна учудено. — Но той е твой слуга! Няма да се справиш без него. Пък и защо ми е?

— Ще се справя и без него. Той е от Витиния, сине. Ще обясниш, че робът ти, който е вече свободен човек, но все още работи за теб, има да наглежда някакви свои дела във Витиния, и ти като истински патрон ще заминеш да му помагаш.

Цезар прихна.

— Сула е съвършено прав! Трябвало е да се родиш мъж. Типичен римлянин! И си толкова находчива. Вместо да ги лъжа, че отивам в Гърция, а те да научат от клюките, че съм се отбил във Витиния, направо да им заявя, че заминавам за Никомидия. Вече съм установил за себе си, че лъжите рано или късно се разкриват. — Но изведнъж му мина друга мисъл. — Не мислиш ли, че Помпей беше доста нетактичен? Идеше ми да го ударя след онова, което каза на бедната леля Юлия! Какъв простак…

— При това не се вълнува как изглежда в очите на другите — съгласи се Аврелия.

— Радвам се, че имах случай да го опозная — каза Цезар. — Той ми доказа, че петното, което получих, може да е и за добро.

— Какво имаш предвид?

— Досега не се е намерил случай, когато Помпей да бъде поставен на мястото му. Той се смята за неуязвим, но има една малка подробност, която ще му докаже противното. Обстоятелствата така се наредиха около него, че той е придобил самочувствие, каквото никой друг не притежава. Каквото е поискал досега, било му е давано. Дори съпруга, каквато далеч не заслужава. Затова Помпей вече е свикнал да мисли, че цял живот ще бъде все така. Но, разбира се, греши. Един ден всичко ще се обърне срещу него. И той няма да понесе подобен урок. Докато аз поне си научих урока и ще бъда по-внимателен.

— Мислиш ли наистина, че Помпей не заслужава Муция?

— Нима ти не си това мнение? — учуди се Цезар.

— Не, не съм. Това, че е от знатно потекло, няма никакво значение. Вече е била омъжена за младия Марий, при това баща й съвсем съзнателно я е дал за снаха на едно абсолютно нищожество, каквото беше Гай Марий. Сула никога няма да забрави подобна подробност. И никога няма да я прости. Той е заслепил лековерния младеж с благородния произход на Муция, но е пропуснал да му обясни истинските причини да му предложи точно нея.

— Хитрец!

— Сула е лисица като всички червенокоси мъже от времето на Одисей!

— Тогава още по-добре, че заминавам.

— И няма да се върнеш, преди Сула да е слязъл от власт?

— Точно така. Той самият обещава да се оттегли. След като проведе следващите консулски избори — може би след единайсет месеца, ако удържи на обещанието изборите да се провеждат през лятото. Догодина консули ще бъдат Сервилий Вация и Апий Клавдий. Но кого има предвид за следващата година, не знам. Вероятно Катул.

— А Сула дали ще бъде в безопасност, ако слезе доброволно от власт?

— Напълно — каза Цезар.

От октомври 80 г. пр.Хр. до май 79 г.пр.Хр.

— Налага се да заминеш за Испания — каза Сула на Метел Пий. — Има опасност Квинт Серторий да овладее целия полуостров.