Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата (Част II - Властолюбци)

— И кой е източникът?

— Лукул.

— Разбирам… На него ще му повярват.

— Те вече са му повярвали.

Известно време Аврелия не каза нищо повече. Синът й не сваляше поглед от нея и се чудеше как може да реагира толкова хладнокръвно и да се държи така, сякаш въпросът не я засяга. Накрая Аврелия започна бавно да му обяснява, като си мереше всяка дума, преди да я изрече.

— Трябва да се правиш, че не те интересува. Това е най-важното условие. Отвориш ли дума за това с когото и да било, ще излезе, че се оправдаваш. И ще докажеш колко си засегнат. Помисли малко, Цезаре. Знаеш колко сериозно би се оказало едно подобно обвинение за бъдещата ти политическа кариера. Но не бива да показваш пред никого, че наистина го съзнаваш! До края на дните си трябва да се правиш, все едно нищо не е било. Добре, че се е случило днес, а не след десет години — мъж на трийсет по-трудно би замълчал при подобни обвинения, отколкото двайсетгодишен младеж. Всяко зло за добро. През десетте години, които те чакат, имат да се случват много неща. Но подобно унижение няма да се повтори. Това, което ти остава, сине, е здраво да се потрудиш, за да изтриеш петното. — В красивите очи на Аврелия проблеснаха весели искрици. — До днес си мърсувал само с обикновени жени от Субура. Предлагам ти, Цезаре, да погледнеш по-високо. На какво се дължи не знам, но ти имаш голямо влияние над жените! Затова отсега нататък нека всички твои противници знаят за успехите ти. Това означава, че трябва да се насочиш към жени, които са известни. Нямам предвид куртизанки като Преция, а благороднички. Истински знатни дами.

— Искаш да отнема девствеността на всички Домиции и Лициний? — усмихна се сияйно Цезар.

— Не! — сряза го майка му. — Не и неомъжвани момичета! Никога, никога не бива да посягаш на девици! Имам предвид съпругите на видните римляни.

— А така! — смая се синът й.

— Каквото повикало, такова се обадило, Цезаре. Няма друг начин. Ако любовните ти афери не станат публично достояние, всеки би бил склонен да реши, че наистина имал вземане-даване с мъже. Затова връзките ти трябва да бъдат възможно най-шумни и скандални. Трябва да си изградиш репутацията на най-големия любовник в Рим. Но за целта си подбирай внимателно жертвите. — Аврелия поклати замислено глава. — Сула имаше способността да подлудява всички жени край себе си — дотам, че да заприличат на глупачки. Но веднъж заплати твърде голяма цена — по времето, когато младата Далматика беше омъжена за Скавър. Той грижливо я избягваше, но така или иначе Скавър му отмъсти, като му попречи да бъде избран за претор. Заради него трябваше да чака цели шест години.

— Това, което ми говориш, само ме убеждава, че ще си създам нови врагове.

— Така ли излиза? — Тя се замисли. — Не, това, което искам да ти кажа, е, че истинската драма със Сула се състоеше в това, че той не беше сложил рога на Скавър. Ако го беше сторил, Скавър щеше да е в много по-трудно положение — нямаше да е лесно на човек, който се е превърнал за смях пред цял Рим, да си отмъсти на този, който е станал причина за позора му. Тогава нямаше да се издигне в очите на никого. Напротив, щеше да предизвика съжаление. Скавър спечели двубоя, защото Сула му даде възможност да се държи като благородник, като всеопрощаващия съпруг, който знае да държи главата си високо. Затова ако си избереш любовница, трябва да направиш така, че глупакът да излезе мъжът й. Не се занимавай с жени, които ще те накарат да скочиш в Тибър… И в никакъв случай не се захващай с жени, достатъчно умни, за да те уличат в чувства пред околните.

Цезар я беше зяпнал с възхищение, каквото никога не беше изпитвал към нея.

— Майко, ти си наистина забележителна! Откъде знаеш всичко това? Та ти се славиш като целомъдрена и достопочтена жена, всички те смятат за подобие на Корнелия, майката на Гракхите, а ето, че даваш на сина си най-ужасяващите съвети, които един мъж би могъл да чуе от устата на майка си!

— Да речем, че съм живяла твърде дълго в Субура. — Тя сякаш прие думите му като комплимент. — Освен това най-важното в момента е, че ти си мой син, а са те обидили незаслужено. Това, което бих сторила за теб, няма да сторя за никого друг, дори за сестрите ти. Ако трябваше, бих убила заради теб. Но убийството не би разрешило нашия проблем. Затова ще бъда радостна, ако спомогна да бъде опетнено нечие име.

Цезар бе готов да прегърне майка си от благодарност, но това не беше прието в дома им. Той се изправи и тържествено пое ръката й, за да я целуне.