П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Изключителен, милорд.

— Обзалагам се, че като се е сетил, сигурно сега си блъска главата някъде и се нарича с най-обидни имена.

— Да, милорд.

— И много му се иска да може да ги избърше.

— Да, милорд.

— Можеш да отидеш и да вземеш вещественото доказателство, така че да бъде готово за предаване, когато полицията пристигне.

— Много добре, милорд.

— Дръж го за краищата, Джийвс. За да не повредиш ония отпечатъци.

— Ще бъда много внимателен, милорд — каза Джийвс и излезе, но компанията пак остана в постоянен състав, защото точно в този момент през френския прозорец нахлу полковник Уайвърн.

В момента на появата му Джил, съвсем наясно с азбучната истина, че когато мъжът е в състояние на крайна възбуда се нуждае единствено от нежно женско съчувствие, беше взела Бил под крилото си и нежно го целуваше. Гледката накара полковникът да заоре на място като разярен бизон пред индиански шаман. Беше объркан. При подобно развитие на ситуацията беше трудно да осъществи операция „камшик“.

— Ха, хм-хм — беше първоначалният му коментар, който накара Моника да последва изпълнението на своя брат от преди малко.

— Боже мой! — възкликна тя. — Вие сте невероятно бърз. Аз телефонирах само преди пет минути.

— А?

— Здравей, татко — поздрави го Джил. — Ние те чакаме. Доведе ли хрътките? Носиш ли си лупата?

— За какво говориш, по дяволите?

Моника беше озадачена.

— Не дойдохте ли в отговор на обаждането ми, полковник?

— Продължавате да говорите за някакъв си телефон. Какво обаждане? Дойдох да видя лорд Роастър по личен въпрос. Какви са тия приказки за някакво телефонно обаждане?

— Диамантената огърлица на госпожа Спотсуърт е била открадната, татко.

— Какво?

— Това е госпожа Спотсуърт — обясни Моника. — Полковник Уайвърн, Розалинда, нашият околийски началник.

— Очарован съм — каза полковник Уайвърн, покланяйки се галантно, но след миг отново беше строгият безпощаден полицай. — Откраднали са огърлицата ви, така ли? Лошо, лошо. — Той извади бележник и молив. — Работа на вътрешен човек, предполагам?

— Така мислим и ние.

— В такъв случай ще ми трябва списък на всички, намиращи се в къщата.

Джил пристъпи напред с протегнати ръце.

— Уайвърн, Джил — каза тя. — Слагай ми белезниците, офицер. Няма да се съпротивлявам.

— О, я не се прави на палячо — скара й се полковник Уайвърн.

Чу се лек удар по вратата. Вероятно от обувка. Бил отвори вратата, пропускайки Джийвс. Той носеше кутията за бижута, подхваната с носна кърпа в краищата.

— Благодаря, милорд — каза той.

Той се упъти към масата и сложи върху нея кутията с предпазливи движения.

— Това е кутията, в която бях сложила огърлицата — каза госпожа Спотсуърт.

— Добре — полковник Уайвърн погледна Джийвс с одобрение. — Радвам се да видя, че се отнасяш така внимателно с вещественото доказателство, драги.

— О, за тия неща Джийвс няма грешка.

— А сега — впусна се в разследването полковник Уайвърн — имената.

Докато говореше, вратата на библиотеката се отвори с трясък и Рори се втурна в дневната с лице, върху което беше изписан ужас.

— Случи се най-ужасното нещо — обяви с трагичен глас Рори.

Моника изстена.

— Само не пак!

— Дербито тъкмо започна…

— Рори, околийският началник е тук.

— … а проклетият телевизор изгърмя. Предполагам, че грешката е моя. Опитвах се да го настроя и сигурно съм завъртял някоя джаджа, която не е трябвало да въртя.

— Рори, това е полковник Уайвърн, началникът на полицията.

— Здравейте, господин началник. Разбирате ли нещо от телевизори?

Полковникът се отдръпна рязко.

— Абсолютно нищо!

— Не можете да го оправите, значи? — заключи Рори отчаяно. — А няма и време. Състезанието ще свърши. Къде е радиото?

— В ъгъла, сър Родерик — посочи услужливо Джийвс.

— Слава богу! — викна Рори и препусна натам. — Ела и ми помогни да включа тая машинария, Джийвс.

Полковник Уайвърн попита хладно:

— Кой е този господин?

— Моят съпруг, сър Родерик Кармойл — каза с извинение в гласа Моника.

Полицейският бос се приближи към Рори толкова величествено колкото му позволяваше ръстът и адресира информацията си към дъното на панталоните му, тъй като това беше единствената видима част от тялото му в момента.

— Сър Родерик, аз провеждам разследване.

— Но вие сигурно ще го прекъснете, докато свършат надбягванията.

— По време на служба, сър Родерик, не си позволявам нищо да ме разсее. Искам списък…