П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Клуба?

— Старият англо-малайски клуб в Куала Лумпур, където мъжете са бели и честността се счита за нещо естествено. Да, спомних се за момчетата. За Тъби Фробишър. Щях ли да мога някога отново да го погледна в онова честно негово око? А после си помислих, че ти ми вярваше защото… защото съм англичанин. И си казах — ти, Кътбърт Бигър, предаваш не само стария англо-малайски клуб и Тъби Фробишър, и Субахдар, и Док, и Скифи, ти посрамваш цялата Британска империя.

Госпожа Спотсуърт хлъцна.

— Ти… ти ли я взе?

Капитан Бигър вирна брадичка и изправи рамене. Той отново бе възвърнал част от предишния си вид на безстрашен покорител на дивите пространства, изричайки тези смели думи. Тъй че бихме препоръчали на носорозите да го погледнат за втори път и да променят овреме агресивните си намерения.

— Аз я взех и я върнах обратно — потвърди той с решителен и звънък глас и извади огърлицата от джоба си. — Идеята беше да я заема за един ден и да заложа парите от нея. Но не можах да го сторя. Можеше да спечеля цяло състояние, но не го направих.

Госпожа Спотсуърт наведе глава.

— Сложи ми я, Кътбърт — прошепна тя.

Капитан Бигър зяпаше недоверчиво тила й.

— Искаш аз да ти я сложа? И нямаш нищо против да те докосна?

— Сложи я, Кътбърт — повтори госпожа Спотсуърт.

Капитанът се подчини с охота. Последва пауза.

— Да — продължи капитанът, — можех да направя състояние и ще ти кажа защо исках да направя тези пари. Не защото съм човек, който цени богатството. Питай когото си поискаш от момчетата и те ще ти кажат: „Тикни в ръцете на Бвана Бигър неговата карабина Гибс 505 и антилопска пържола на вечеря, дай му да вдъхне чистия въздух и да обърне лицето си към доброто старо божие светило и той няма да моли за нищо повече.“ Но за мен беше наложително да напълня джобовете си с малко злато, за да се почувствам способен да говоря за любовта си. Роузи… чух, че ти казват така и аз ще използвам това име… Роузи, аз те обичам. Обикнах те още от онази първа среща в Кения, когато слезе от колата. Тогава ти казах „А, мемсахиб“. През всичките тези години мечтаех за теб и на тази същата пейка снощи едва се удържах да не излея сърцето си. Но сега вече няма значение. Сега вече мога да говоря, защото ще се разделим завинаги. Скоро аз ще тръгна към залеза… сам.

Той спря. Госпожа Спотсуърт моментално заговори. В гласа й определено се усещаше остра нотка.

— Въобще няма да тръгваш към никакви залези сам. Защо, за Бога, искаш да тръгваш към проклетия залез сам?

Капитан Бигър се усмихна печално.

— Аз не искам да тръгвам към залеза сам, скъпа лейди. Но кодексът го изисква. Кодексът забранява на един беден мъж да предлага брак на богата жена, защото ако го направи, ще загуби самоуважението си.

— Никога досега през живота си не съм чувала подобни глупости. Кой ти наговори всички тия буламачи?

Капитан Бигър изсумтя тихо.

— Не мога да ти кажа кой ги е измислил, но това са правилата, които ръководят живота на такива достойни мъже като Скифи и Док, Субахдар и Аугустус Фробишър.

Госпожа Спотсуърт нададе развълнувано възклицание.

— Аугустус Фробишър? В името на вси светии! Това име ми се стори познато, но сега, когато каза Аугустус… Това твой приятел ли е, този Фробишър. Един мъж с червено лице?

— Ние всички сме с червени лица на изток от Суец.

— И с малки тънки мустачки?

— А също и с малки тънки мустачки.

— Заеква ли леко? Има ли малка бенка на лявата буза? Едното от очите му е зелено, а другото е стъклено?

Капитан Бигър беше изумен.

— Господи помилуй! Това е Тъби. Ти си го срещала?

— Дали съм го срещала? Можеш да се обзаложиш. Седмица преди да замина от Щатите пях „О, любов съвършена“ на неговата сватба.

Капитан Бигър се ококори.

— Howki wa hoo! — ревна той. — Тъби се е оженил?

— Можеш да не се съмняваш. И знаеш ли за кого се ожени? За Кора Рита Рокмителър, вдовицата на покойния Сигсби Рокмителър, Сардинения крал. А Кора е жена, с която аз не мога дори да се сравнявам по богатство. Сега видя ли колко струва тоя твой тъп кодекс. Когато Аугустус срещна Кора и чу, че има петдесет милиона, надиплени зад една тухла на камината, тръгна ли към някакви си залези сам? Не, сър. Той си сложи чиста яка и гардения в бутониерата и веднага се залови с ухажването.

Капитан Бигър се беше свлякъл обратно на пейката и дишаше тежко.

— Ти съвсем ме шашна, Роузи!

— Някой трябваше да те смъкне на земята с всичките ти бръмбари в главата. Ти и твоят кодекс!