П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Не мога да повярвам.

— Ще повярваш, ако седнеш и помислиш малко. Стой тука и свиквай с мисълта, че ще застанеш пред отчето заедно с мен, а аз ще отида и ще продиктувам по телефона на вестниците обява, че Кътбърт… имаш ли някакви други имена, мое скъпоценно агънце?

— Джервас — каза почти шепнешком капитанът. — И Брабазон-Бигър. С тиренце.

— … че Кътбърт Джервас Брабазон-Бигър и Розалинда Бесемър Спотсуърт ще сключат граждански брак в най-скоро време. Жалко, че не си сър Кътбърт. Слушай! — изведнъж се вдъхнови от идеята госпожа Спотсуърт. — А какво ще кажеш да ти купим титла? Колко ли струват тия неща в днешно време? Трябва да питам сър Родерик. Може би ще мога да си я закупя от „Харидж“. Е, чао засега, мое сладко мъжленце. И да не си посмял да тръгваш към никакви залези.

Припявайки си тихичко, защото в душата й слънцето пръскаше топлина и светлина с пълни сили, госпожа Спотсуърт изприпка по зеления килим от мъх, постлан от предвидливата Природа, прецапа бързо моравата и нахлу през френския прозорец в дневната. Там завари Джийвс. Той беше оставил Бил и Джил да се окуражават взаимно в килера и се беше върнал в дневната, за да събере празните чаши от кафе. При вида на огърлицата, обгръщаща шията на госпожа Спотсуърт, не повече от три косъмчета от лявата му вежда трепнаха за миг, разкривайки на наблюдателния зрител колко дълбоко го е развълнувала тази гледка.

— Виждам, че забеляза огърлицата — каза госпожа Спотсуърт, цялата сияеща от щастие. — И никак не се учудвам, че си изненадан. Капитан Бигър току-що я намери в тревата близо до дървената пейка, където седяхме снощи.

Трудно би могло да се твърди, че Джийвс се облещи. И все пак очите му леко се разшириха — нещо, което се случваше само при извънредни произшествия.

— Капитан Бигър завърна ли се, мадам?

— Преди няколко минути. О, Джийвс, знаеш ли телефонния номер на „Таймс“?

— Не, мадам, но мога да проверя.

— Искам да дам съобщение за моя брак с капитан Бигър.

Този път четири косъмчета от дясната вежда на Джийвс помръднаха, сякаш лек бриз ги беше лъхнал.

— Наистина ли, мадам? Мога ли да ви пожелая от все сърце щастие?

— Благодаря, Джийвс.

— Да телефонирам ли до „Таймс“, мадам?

— Ако не възразяваш. А също и до „Телеграф“, „Мейл“ и „Експрес“. Някакви други сещаш ли се?

— Тези, които споменахте, са напълно достатъчни за съобщение от такъв характер.

— Може би си прав. Значи тези.

— Много добре, мадам. Мога ли да се осмеля да запитам дали вие и капитан Бигър ще установите вашата резиденция тук в абатството?

Госпожа Спотсуърт въздъхна.

— Не, Джийвс, бих желала да купя къщата… Мястото толкова ми харесва… но е влажно. Този английски климат!

— Нашето английско лято е сурово.

— А зимата ужасна.

Джийвс се покашля.

— Питам се дали мога да направя едно предложение, мадам, което според мен ще задоволи и двете страни.

— Какво е предложението?

— Да купите къщата, мадам, да я разградите камък по камък и да я пренесете в Калифорния.

— И да я издигна отново там? — госпожа Спотсуърт засия. — Каква брилянтна идея!

— Благодаря, мадам.

— Уилям Рандолф Хърст беше направил нещо подобно, нали? Спомням си, че веднъж бях на посещение в Сан Симон и на тревата близо до портата лежеше цяло френско абатство. Ще го направя, Джийвс. Ти разреши гатанката. О, лорд Роастър — възкликна госпожа Спотсуърт. — Тъкмо човекът, когото исках да видя.

Бил и Джил бяха влезли с бавни унили крачки. Съзирайки огърлицата, унинието се свлече от деветия граф на Роастър като плащ. Загубил дар слово от изумление, той я посочи с треперещ пръст.

— Била е открита в тревната площ до дървената пейка, милорд, от годеника на госпожа Спотсуърт, капитан Бигър — отговори на мълчаливия му въпрос Джийвс.

Бил най-накрая намери макар и с известна трудност няколко думи.

— Бигър се е върнал?

— Да, милорд.

— И той е намерил огърлицата?

— Да, милорд.

— И се е сгодил за госпожа Спотсуърт?

— Да, милорд. А госпожа Спотсуърт реши да купи къщата.

— Какво?

— Да, милорд.

— Започвам да вярвам в чудеса! — отбеляза Бил. Джил потвърди същото.

— Да, Биликен — потвърди новината госпожа Спотсуърт. — Възнамерявам да купя къщата. Не ме е грижа колко ще поискаш за нея. Искам я и ще ти напиша чека веднага след като се извиня на любезния полковник Уайвърн. Напуснах компанията му доста неочаквано и се страхувам, че може би постъпката ми го е засегнала. Все още ли е в стаята ми, Джийвс?