П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

В тоя момент обаче радиото прогърмя и го прекъсна.

— … Тадж Махал, Сладкия Уилям, Гарнитура, Моук Втора, Бандит… Доста впечатляващ списък, не мислите ли? Ето го и Гордън Ричардс. Много хора мислят, че днес ще е щастливия му ден. Не виждам Главатар… Аха, сега се обръща и тръгва към вратата… Стартът ще бъде даден всеки момент… Съжалявам, не. Два други се обърнаха. Единият от тях е много темпераментен. Прилича ми на Семплия Саймън. Не, това е Ирландският аутсайдер Балимор.

Областният началник на полицията се намръщи:

— Наистина искам да помоля…

— Добре, ще го намаля — помирително каза Рори и веднага, бидейки Рори, го увеличи.

— Ето ги вече подредени и готови — ревна радиото като амбулантен търговец, призоваващ за внимание към своите червени портокали — всичките двадесет и шест… ТРЪГНАХА… Балимор остана на старта.

— О, не! — изпищя Джил.

— Бандит — продължи коментаторът, подпомогнат от Рори, в почти недоловим шепот като болник, изричащ последните си думи от смъртния одър — е начело, фаворитът на Босак. — Гласът му малко укрепна. — Тадж Махал е плътно зад него. Виждам Ескалатор. Той се движи много добре. Виждам и Сладкия Уилям. Виждам Моук Втора. Виждам… — тук отново немощта го хвана за гушата и останалата част от думите му се изгубиха в подобие на мише цвърчене.

Полковникът въздъхна с облекчение.

— Ха! Най-накрая! И така, лорд Роастър. Каква прислуга имате тук?

Бил не отговори. Като играчка с навита пружинка той се приближаваше към радиото, сякаш теглен от някаква невидима сила.

— Има готвачка — каза Моника.

— Вдовица, сър — допълни Джийвс. — Мери Джейн Пигот.

Рори се обърна.

— Пигот? Кой каза Пигот?

— Прислужничка — продължи Моника, след като и Джил подобно на Бил тръгна към радиото като в транс. — Името й е Елен. Елен чия, Джийвс?

— Френч, милейди.

— Френският лидер — измуча радиото, неочаквано получило прилив на сила — все още е начело, следван от Моук Втора, Ескалатор, Тадж Махал…

— А градинар имате ли?

— Не, не Градинар — поправи го Рори. — Името е Гарнитура.

— … Сладкия Уилям, Оратор… Бандит изостава, а Гарнитура…

— Видяхте ли? — попита Рори.

— … и Моук Втора дръпнаха напред.

— Това е моят кон — извика Моника и със странно унесено изражение на лицето започна да ситни към радиото.

— Изглежда все пак Гордън Ричардс има намерение да спечели надбягването. Те са долу при хълма и сега завиват покрай Татнам корнер, Моук Втора начело и Гордън след нея. Само три и половина фърлонги 41 41 Фърлонг — мярка за дължина, равна на около 200 м. — Б.пр. …

— Да, сър — намеси се Джийвс делово, — имаме градинар, един старец на име Пърси Уелбелъвд.

Радиокоментаторът изведнъж нададе френетичен рев.

— Оо!… Оо!… Един кон се откъсва от задните редици. Приближава напред като експрес. Не мога да го разпозная…

— Страхотно вълнуващо! — намеси се госпожа Спотсуърт.

И тя се присъедини към тълпата около радиото. В обсега на полковника, който усърдно пишеше в бележника си, остана само Джийвс.

— Това е Балимор. Конят, спринтирал отзад, е Балимор. Той хвърля ръкавица на Моук. Чуйте как тълпата реве: „Давай, Гордън!“

— Моук… Гордън… — записваше полковник Уайвърн.

— Давай, Гордън — викна Моника.

Радиокоментаторът започна да заеква.

— Това е Балимор… Не, това е Моук… Не, Балимор… Не, Моук… Не…

— Я си събери акъла — посъветва го Рори.

Полковник Уайвърн беше застинал и стискаше бележника си в ръка. След това силна тръпка премина през тялото му, а очите му се разшириха и засвяткаха диво. Захвърляйки молива си, той се втурна към центъра на събранието.

— Давай, Гордън! — изрева той. — ДАВАЙ, ГОРДЪН!!!

— Давай, Балимор — включи се и Джийвс с тихо достойнство.

Радиокоментаторът се беше отказал от онова изобретение на цивилизацията, наречено самоконтрол и сдържане на чувствата. Даваше вид на човек, отпиващ от бокал с амброзия и райско мляко.

— Фотофиниш! — крещеше той. — Фотофиниш! Фотофиниш! За първи път в историята на Дербито. Фотофиниш. Ескалатор е на трето място.

Доста смутен полицейският бос се обърна и се върна обратно при Джийвс.

— Как каза, че беше името на градинаря? Кларънс Уибърфорс?

— Пърси Уелбелъвд, сър.

— Странно име.

— Мисля, че е шропшърско, сър.

— А? Пърси Уелбелъвд. Това ли е целият числен състав?

— Да, сър, с изключение на мен.

Рори се отлепи от радиото и потърка челото си.

— Тоя Тадж Махал ме провали с гръм и трясък — констатира той горчиво. — Защо никога не мога да улуча победителя в това проклето състезание?