П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Нали не си заложил нищо на Моук? — попита Моника.

— А? Не. Защо?

— Бог да те благослови, Родерик Кармойл.

Полковник Уайвърн отново възвърна деловия си вид.

— Бих искал — каза той с твърд, официален тон — да огледам мястото на произшествието.

— Ще ви заведа — предложи госпожа Спотсуърт. — Ще дойдеш ли и ти, Моника?

— Да, да, разбира се — побърза да я увери Моника. — Някой да слуша и да разбере какво е показал фотофинишът.

Те излязоха, а Рори тръгна към вратата на библиотеката.

— Ще отида да видя дали наистина съм повредил оная машинария — каза той. — Нищо друго не съм пипал, освен една джаджичка. — Той се прозя с досада. — Проклето тъпо Дерби! Дори и Моук Втора да спечели, Моника заложи само десет шилинга при едно към осем.

Вратата на библиотеката се затвори зад гърба му.

— Джийвс — изхъхри Бил, — трябва да пийна нещо.

— Незабавно ще донеса, милорд.

— Не, не ми донасяй. Аз ще дойда при теб.

— И аз ще дойда с вас — каза Джил. — Но трябва да почакаме да чуем резултата. Да се надяваме, че Балимор е имал достатъчно ум в главата да си изплези езика.

— Ха! — викна Бил.

Радиото отново оживя.

— Стотици хиляди лири зависят от тази снимка — съобщи горчивия факт коментаторът с унилия глас на човек, току-що свален от бесилката. Изглеждаше леко засрамен от емоционалното си избухване преди малко. — Всеки момент ще имаме резултата. Ето го…

— Давай, Балимор! — викна Джил.

— Давай, Балимор! — ревна Бил.

— Давай, Балимор! — каза Джийвс сдържано.

— Печели Моук Втора — съобщи тържествено коментаторът. — Лош късмет за Балимор. Той бяга великолепно. Ако не беше неудачният му старт, той щеше да спечели без да му мигне окото. Неговото поражение спасява много букмейкъри от огромни загуби. Солидна сума беше заложена на Ирландския кон десет минути преди старта, изглежда…

Мълчаливо, с жеста на човек, полагащ венец върху гроба на скъп стар приятел, Бил затвори радиото.

— Хайде елате — каза той. — Добре че има все още останало шампанско.

Госпожа Спотсуърт бавно слизаше по стълбите. Моника и полицейският началник все още правеха оглед на мястото на престъплението, но това не им пречеше да говорят за капитан Бигър като за сигурния извършител. Естеството на забележките им беше такова, че госпожа Спотсуърт имаше чувството, че забиват ножове право в сърцето й. Когато една жена обича един мъж с всяка клетка на своята щедра природа, на нея никак не й е приятно да чува как околните говорят за него като за онзи главорез с моравото лице (Моника) и като за бандита, който не може да се скрие от ръцете на закона, но колкото по-бързо бъде хванат и тикнат в затвора, толкова по-добре (полковник Уайвърн). Госпожа Спотсуърт се беше отправила към любимата си дървена пейка, за да се усамоти и да размисли върху новото развитие на събитията.

Тази най-популярна пейка в околността се намираше в пресечната точка на две покрити с мъх алеи и предоставяше на ползвателите си изглед към реката, която се намираше, макар и само през летните месеци, в дъното на градината. Нацъфтелите храсти я скриваха от погледа на приближаващия се, затова госпожа Спотсуърт установи, че тя вече е заета, едва когато се озова в непосредствена близост. Но при вида на фигурата върху пейката госпожа Спотсуърт се вкамени за момент. После нададе вик, досущ имитиращ зебу, зовящо своя другар, така че на капитан Бигър, на когото принадлежеше гореспоменатата физическа форма и който в момента съзерцаваше унесено маневрите на един охлюв, за миг му се стори, че се е върнал обратно в Африка. Той скочи на крака и известно време двамата участници в сцената стояха и се кокореха един срещу друг като препарирани патици. В същото време други пернати техни колеги, както и множество представители на местните инсекти като пчели, оси и мушици се занимаха с ежедневните си задължения. Охлювът също не демонстрира някакви признаци на оживление.

Госпожа Спотсуърт не споделяше тяхната сдържаност и незаинтересованост. Тя беше разтърсена до самата основа на душата си.

— Ти! — викна тя. — О, знаех си, че ще дойдеш. Всички казваха, че няма да дойдеш, но аз си знаех.

Капитан Бигър наведе глава. Човекът изглеждаше напълно съкрушен и в невъзможност да помръдне. Носорозите, съзирайки го в такова състояние, можеха да навирят рог и без да му мислят да го атакуват, предвкусвайки лесна победа.

— Не можах да го направя — каза той с немощен глас. — Като си помислих за теб и за момчетата от клуба, не можах да го направя.