П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Бедничкият!

— Да, госпожице. Негова светлост беше принуден преждевременно да напусне състезанията, следван от капитан Бигър, който непрекъснато крещеше „гнусен шарлатанин“. Когато все пак успяхме да се отскубнем от преследвача си на около десетина мили от имението, ние се надявахме, че с това инцидентът е приключен и че за капитан Бигър Негова светлост завинаги ще си остане неприятна, но непозната фигура с рижи мустаци. Но за съжаление Съдбата беше отредила друго. Капитанът проследи Негова светлост дотук, разкри самоличността му и изиска незабавно разплащане.

— Но Бил няма никакви пари.

— Именно, госпожице. Негова светлост не пропусна да изтъкне този факт пред капитан Бигър. Тогава капитан Бигър предложи Негова светлост да му осигури временно да влезе във владение на огърлицата на госпожа Спотсуърт и сблъсквайки се с решителното nolle prosequi 40 40 Nolle prosequi — (лат., правен термин) отказване от иск. — Б.пр. от страна на лорд Роастър, той ни увери, че въпросният обект е бил подарен на дамата от него преди няколко години, така че той има морално право да вземе украшението назаем. Като размислихме на спокойствие, разбрахме, че историята е съшита с бели конци, но в момента тя беше разказана с такова изобилие от убедителни детайли, че ние не се усъмнихме в истинността на случката и Негова светлост, който се беше заклел, че никога няма да се съгласи на подобно действие, даде съгласието си. Достатъчно ясно ли се изразявам, госпожице?

— Напълно.

— Тогава възникна въпросът как да бъде проведена операцията и беше решено аз да измъкна госпожа Спотсуърт от стаята й под претекст, че привидението на лейди Агата е било видяно в разрушения параклис, а по време на нейното отсъствие Негова светлост да влезе и да вземе бижуто. Планът успя. Огърлицата беше предадена на капитан Бигър, който я отнесе в Лондон с цел да я заложи и да инвестира средствата в Ирландския кон, Балимор, в чиито шансове за победа той бе напълно уверен. А що се отнася до бледоморавата пижама на Негова светлост, по повод на която вие направихте недвусмислено възражение преди малко, надявам се да убедя Негова светлост, че светлосиньо или фъстъченозелено…

Но Джил в момента не се интересуваше от пижамите на лорд Роастър и от стъпките, които трябваше да се предприемат, за да се коригира тяхната бледоморавост. Тя удряше с все сила по вратата на библиотеката.

— Бил! Бил! — викаше тя като жена, оплакваща своя демон-любовник и Бил, чувайки този зов, изскочи с пъргавината на корковата тапа от гърлото на бутилката с шампанско.

— О, Бил! — нададе един финален въззив Джил и се хвърли в прегръдките му. — Джийвс ми разказа всичко!

Над склонената върху гърдите му любима главица Бил хвърли един гневен поглед към Джийвс.

— Като казваш всичко, всичко ли имаш предвид?

— Да, милорд. Сметнах го за препоръчително.

— Знам всичко за Честния Пач Пъркинс, за твоите мустаци, за капитан Бигър, Майката на Уистлър, госпожа Спотсуърт и огърлицата — изреди Джил основните точки от конспекта, намествайки се по-удобно в обятията на Бил.

Фактът, че едно момиче, знаейки всичко това, може да се намества по-удобно в обятията му, се стори на Бил толкова трудносмилаем, че той беше принуден да я отдели за момент от себе си, за да се подкрепи с глътка шампанско.

— И след всичко това — попита той невярващо, след като се завърна и я прие обратно до сърцето си — ти не се отдръпваш от мен ужасена?

— Разбира се, че не се отдръпвам от теб ужасена. Изглеждам ли като момиче, което се дърпа ужасено?

— Е, не — призна Бил. Той целуна устните й, челото й, ушите й и върха на главата й. — Проблемът е обаче, че трябва да се отдръпнеш от мен ужасена, защото не виждам как по дяволите ще можем да се оженим. Аз нямам пукнато пени, а ще трябва да събера една солидна сума, за да изплатя огърлицата на госпожа Спотсуърт. Noblesse oblige , ако следиш мисълта ми. Така че ако не й продам къщата…

— Разбира се, че ще й продадеш къщата.

— Мислиш ли? Съмнявам се, но все пак ще опитам. Къде изчезна тя, по дяволите? Беше тук, когато влязох в библиотеката. Трябва да я открия веднага. Целият догоре съм пълен с цитати от ония реклами в „Селски живот“ и ако не дойде скоро, ще блъвна.

— Извинете, милорд — намеси се Джийвс, който по време на горната размяна на нежности дискретно се беше отдръпнал до прозореца. — Госпожа Спотсуърт и Нейна светлост в този момент идват насам.

С почтителен жест той се отдръпна настрани и госпожа Спотсуърт влезе, следвана от Моника.