П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Има нещо вярно в това.

— Струва ми се невъзможно, милорд, да направят някакви други изводи.

Челото на Бил се проясни малко.

— Да, това наистина е добре, съгласен съм, но не може да ме успокои. Ние пропуснахме нещо, Джийвс.

— Милорд?

— Честта на Роастърови. Това е подводният камък, върху който е заседнал нашият кораб. Аз няма да мога да живея цял живот с мисълта, че под моя покрив — пропаднал тук-таме, но все още покрив — съм тафил скъпа огърлица от гост, пълен до козирката с моя сол. Как ще възстановя щетите на Ла Спотсуърт? Ето това е проблемът, върху който трябва да си блъскаме главите.

— Щях да засегна и този въпрос, милорд. Ваша светлост може би ще си спомни, че говорейки как подозренията ще паднат върху капитан Бигър, аз казах „На първо място“. На второ място, щях да добавя, възстановяването на щетите може да стане под формата на анонимни чекове на неин адрес до попълването на цялата сума, ако дамата бъде убедена да купи Роастър Аби.

— Велики Боже, Джийвс!

— Милорд?

— Причината, поради която възкликнах „Велики Боже!“ — поясни Бил, все още разтърсван от спорадични спазми — е, че във вихъра на скорошните събития съвсем бях забравил, че ще продавам къщата. Разбира се! Това ще реши всичко, нали?

— Несъмнено, милорд. Дори продажбата под костуемата стойност ще позволи на Ваша светлост…

— Да си оправя сметките?

— Именно, милорд. Мога да добавя, че снощи на път за разрушения параклис, госпожа Спотсуърт говореше с приповдигнат тон за предимствата на Роастър Аби и беше все така възхитена и по време на обратния път. Това ме кара да мисля, милорд, че перспективите са доста добри и ако ми бъде позволено да отправя предложение, струва ми се, че Ваша светлост трябва да се упъти към библиотеката и да събере материал за така наречените търговски преговори чрез преглед на рекламите в „Селски живот“, в които, както милорд сигурно е в течение, всяка по-голяма къща, отказана като дарение от Националната Агенция, се предлага за продажба. Езикът в тях е изключително убедителен.

— А, знам ги. „Това великолепно имение с неговите прохладни алеи, сгушени под вековни дъбове, с пенливите си потоци, пълни с пъстърва и лен, със спиращите дъха гледки, обрамчени с облаците на цъфналия храсталак…“ Да, ще ги изкълва до последната буква.

— Може би ще ви спорѝ повече, милорд, ако ви донеса в библиотеката малка бутилка шампанско.

— Ти мислиш за всичко, Джийвс.

— Ваша светлост е много любезен.

— Дори и половин бутилчица ще свърши работа.

— И аз мисля така, милорд, ако е добре изстудена.

Няколко минути по-късно, когато Джийвс прекосяваше дневната с насърчителя на мисловни процеси върху малък поднос, Джил влезе през френския прозорец.

Едно от основните качества на жените като пол, дължащо се изцяло на техните нежни сърца, е че те — независимо дали са любими на гангстери или нещо от тоя сорт — се ужасяват от мисълта за насилие. Дори когато любовта е мъртва, те се изприщват от идеята мъжът, за когото някога са били сгодени, да получи серия от здрави и енергични шибвания от камшик, държан от опитната ръка на по-възрастен, но все още доста як полицейски областен началник. Когато чуят как този началник крои планове за операция от гореописания вид, техният инстинкт ги кара да забързат тутакси към резиденцията на набелязаната жертва и да го предупредят за дебнещата го опасност.

Джил беше дошла в Роастър Аби с намерението да уведоми Бил за надеждите и въжделенията на баща си, но поради прекъсването на преките дипломатически отношения с бившия си годеник, имаше известни колебания за начина, по който информацията ще стигне до него. Присъствието на Джийвс изясни всички неизвестни. Кратко описание на ситуацията, придружено с предложение той да посъветва Бил да лежи тихо, докато старият господин напусне границите на имението, биха довели до успешен край мисията.

— О, Джийвс — призова го тя към внимание.

Джийвс се беше обърнал и я поздравяваше с почтителна добронамереност.

— Добър ден, госпожице Уайвърн. Ще намерите Негова светлост в библиотеката.

Джил изпуфтя високомерно. Тя изправи в цял ръст всичко каквото имаше в наличност, макар то да не беше в голямо количество.

— Не, няма да се срещам с него — отвърна тя с глас, прясно доставен от северните ширини. — Нямам и най-малко желание да разговарям с лорд Роастър. Искам да му предадеш само едно съобщение.

— Много добре, госпожице Уайвърн.