П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Кажи му, че баща ми идва насам да заеме камшика му, за да го нашиба с него.

— Госпожице?

— Доста е просто, като си помислиш. Ти познаваш ли баща ми?

— Да, госпожице.

— И знаеш какво е камшик?

— Да, госпожице.

— Е, кажи на лорд Роастър, че тази комбинация е вече на път за насам.

— А ако Негова светлост изрази любопитство относно причината за гнева на полковник Уайвърн?

— Можеш да му кажеш, че баща ми излезе от кожата си, защото му разказах какво се случи миналата нощ. Или тази сутрин, ако искаме да сме съвсем точни. В два часа тази сутрин. Той ще разбере.

— В два часа тази сутрин ли, госпожице Уайвърн. Това трябва да е било точно по време, когато придружавах госпожа Спотсуърт до разрушения параклис. Тя беше изявила желание да осъществи контакт с привидението на лейди Агата, жената на сър Карадок Кръстоносеца, който се отличил, доколкото си спомням, в битката при Джопа. Преданието твърди, че обитава разрушения параклис.

Джил се свлече в най-близкия стол. Внезапна дива надежда, промъкнала се през цепнатините на разбитото й сърце, я беше разтърсила от глава до пети и накара краката й да омекнат.

— Какво… какво каза?

Освен че беше услужлив, Джийвс беше и достатъчно сръчен, за да отвори една бутилка шампанско за части от секундата. В бързината, с която премахна препятствието на тапата от животоспасителната течност, имаше нещо родеещо се с жеста на сър Филип Сидни 39 39 Филип Сидни — английски поет и воин (1554–1586), смятан за съвършения джентълмен на своето време. Когато го ранили в битка, той отказал да пие в полза на по-тежко ранения войник от съседната носилка с думите, че нуждата на другия е по-голяма от неговата собствена. — Б.пр. , който дал манерката си на по-тежко ранения от него. Нуждата на Джил според него беше по-голяма от тази на Бил.

— Позволете, госпожице.

Джил отпи с благодарност. Очите й се отвориха и цветът се върна върху лицето й.

— Джийвс, това е въпрос на живот и смърт — изшептя тя. — В два часа тази сутрин аз видях лорд Роастър да излиза от стаята на госпожа Спотсуърт в умопомрачителна бледоморава пижама. А ти сега твърдиш, че госпожа Спотсуърт не е била там по това време?

— Именно, госпожице. Тя беше с мен при разрушения параклис, споделяйки резултатите от последните изследвания на Обществото за парапсихични явления.

— Тогава какво правеше лорд Роастър в нейната стая?

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт, госпожице.

За зъл късмет тъкмо в момента, в който Джийвс изрече тези думи, Джил отпиваше от чашата и глътката попадна в погрешното отверстие. А след като събеседникът й си позволи свободата да я потупа по гърба, й трябваха още няколко минути преди да успее да проговори.

— Задигаше огърлицата на госпожа Спотсуърт?

— Да, госпожице Уайвърн. Това е доста дълга и в известна степен объркана история, но ако желаете да ме изслушате, аз ще се постарая да ви предам само основните моменти. Бихте ли желали да чуете разказа за заниманията на Негова светлост в последно време, които завършиха, както вече отбелязах, с отнемането на украшението на госпожа Спотсуърт?

Джил си пое въздух със съсък.

— Да, Джийвс, бих.

— Много добре, госпожице Уайвърн. Тогаз аз дума ще отворя за едного, който обича неразумно, но страстно, за едного, чийто очи печални, свикнали до този час в живота строго да се вглеждат, сега сълзи неспирни леят както дървото каучуково своите сокове през прореза отделя.

— Джийвс!

— Госпожице?

— Какви ги приказваш, за Бога?

Джийвс изглеждаше леко наранен.

— Опитвах се да обясня, че от любов към вас Негова светлост стана букмейкър.

— Стана какво ?

— След като се сгоди за вас, госпожице Уайвърн, Негова светлост почувства — съвсем правилно по мое мнение — че за да може да издържа съпругата си, са му необходими значително по-големи финансови средства, отколкото тези, на които разчиташе до този момент. След като прецени плюсовете и минусите на няколко професии, той реши да опита своите сили на попрището на букмейкър за конни надбягвания под името Честния Пач Пъркинс. Аз изпълнявах ролята на секретар на Негова светлост. Слагахме си фалшиви мустаци.

Джил отвори уста, но после пак я затвори без да може да намери подходящ коментар на току-що сведената й информация.

— Известно време предприятието вървеше много успешно. За три дни в Донкастър успяхме да съберем сума, възлизаща на четиристотин и двадесет лири и окуражени от тази сполука ние се явихме на Епсъм Даунс за надбягванията Оукс. Но изглежда катастрофата дебнеше Негова светлост. Би било неточно да използвам метафората, че приливът го погълна. По-скоро онова, което помете Негова светлост, беше една-единствена приливна вълна. Капитан Бигър, госпожице. Той спечели на двойно залагане за сметка на Негова светлост — пет лири на Великолепната Люси при сто към шест и всичко се прехвърля на Майката на Уистлър при начален залог тридесет и три към едно. И когато той категорично отказа отсрочка на изплащането, този катаклизъм постави Негова светлост в незавидното положение да дължи на капитан Бигър едно състояние от три хиляди лири, без авоари, с които да може да посрещне своите задължения.