П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Джийвс! — каза Моника.

— Милейди?

— Как беше името на оная жена, която забила кол в главата на съпруга си? Беше някъде из Библията.

— Предполагам Ваша светлост има предвид историята на Иаил 38 38 Иаил убила Сисара — военноначалник на враговете на израилтяните, като взела един кол от шатрата и с чук го забила в слепоочието му, докато той спял (библ.). — Б.пр. . Но тя и господинът, в чиято глава жената забила кола, не са били в брачна връзка, а само добри приятели.

— Няма значение, важното е, че идеята й е била страхотна.

— Сред нейния кръг от познати действията й са били оценени по същия начин, милейди.

— Намира ли ти се железен клин, Джийвс? Не? Ще трябва да проверя в железарския магазин — каза Моника. — Довиждане, table d’hote .

Тя излезе, а Рори я проследи с кахърен вид. Той не беше от бързозагряващите мозъци, но изглежда усети, че има нещо нередно в това внезапно напускане.

— Нещо се вкисна, нали Джийвс?

— И моето впечатление е такова, сър Родерик.

— По дяволите, та аз ги наговорих всички тия за женитбата само, за да те ободря, Бил. Джийвс, откъде мога да набавя малко цветя? И не ми казвай „от цветарския магазин“, защото нямам време да тичам до града и обратно. Има ли някакви цветя в градината?

— В изобилие, сър Родерик.

— Отивам да й набера букет. Ето нещо полезно, което можеш да запомниш от мен, Бил, ако някога все пак имаш повече късмет и успееш да се ожениш. Помни, че когато по-нежният пол се вкисне, цветята моментално им връщат усмивките по лицата и розите по бузите.

Вратата се затвори, а Джийвс се обърна към Бил.

— Ваша светлост искаше да ме види по някакъв въпрос ли? — попита той почтително.

Бил се опита да обуздае с ръка трепкащата си вежда.

— Джийвс — изхриптя той, — не знам откъде да започна. Имаш ли аспирин тук?

— Разбира се, милорд. Аз самият преди малко взех един.

Той измъкна малка кутийка и я подаде на младия си господар.

— Благодаря ти, Джийвс. А сега на въпроса.

Джийвс слушаше с подчертано внимание сводката на събития от последния час. Коментарът му в края „изключително обезпокоително, милорд“ от ясно по-ясно показваше, че чудесно е схванал основната идея. Джийвс винаги хващаше същността на проблема.

— Ако някога някой е цопвал в супата — заключи Бил, — то това съм аз. С мен се подиграха и ме използваха за най-долни цели, а аз като последен лапнишаран глътнах кукичката. Какви бяха ония неща, като които едни хора използват други, Джийвс?

— Маши ли, милорд?

— Същите. Маши. Този песоглавец Бигър ме използва като маша. Той ме забаламоса с измишльотините си, а аз като безмозъчен хапльо взех, че му повярвах, че огърлицата била негова на практика и че иска да я вземе назаем само за няколко часа. Задигнах я и му я дадох и сега предполагам, че едва ли ще го видим повече.

— Изглежда доста неправдоподобно, милорд.

— Една от онези случайни евентуалности, нали?

— Страхувам се, че вероятността е слаба, милорд.

— Сигурно няма да поискаш да ме ритнеш, Джийвс?

— Не, милорд.

— Аз се опитвах да се ритна сам, но е дяволски трудно, ако човек не е акробат. Всички тия бръщолевеници за стингаси, дълги барове и стари съученици! Трябваше веднага да разберем, че ни праща за зелен хайвер.

— Трябваше наистина, милорд.

— Предполагам, че когато човек има лице толкова червено колкото неговото, на другите им се струва, че няма начин да не казва истината.

— Много е възможно, милорд.

— А очите му изглеждаха толкова честни и толкова сини. А може и от тях да е — продължи анализа си Бил. — Дали червеното лице или сините очи са били причина, едва ли някой може да каже. Но фактът си е факт. Като резултат от цялата цветова комбинация, аз позволих да ме използват като маша и отмъкнах скъпа огърлица, а негодникът Бигър отпраши към Лондон с нея, като с това осигури временното ми пребиваване в добре охранявана местност, освен…

— Милорд?

— Исках да кажа: „Освен, ако нямаш някакво предложение.“ Колко тъп въпрос от моя страна — изсмя се Бил с безрадостен смях. — Как можеш да предложиш нещо в тая безнадеждна ситуация?

— Мога, милорд.

Очите на Бил за миг достигнаха диаметъра на средна по размер палачинка.

— Нали не се гъбаркаш с мен, Джийвс?

— Ни най-малко, милорд.

— И наистина можеш да ми хвърлиш спасителния пояс преди смрадливата тиня да ме е погълнала?

— Да, милорд. На първо място искам да обърна внимание на Ваша светлост, че има съвсем малка, дори никаква вероятност Ваша светлост да бъде заподозрян в кражбата на украшението на госпожа Спотсуърт. То е изчезнало. И капитан Бигър е изчезнал. Властите ще съберат две и две, милорд, и автоматично ще му препишат престъплението.