П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Неизбежно е човек, живеещ толкова близо до Роастър Аби и наблюдаващ всеки ден това люпило на икономи, да не отклони мислите си по посока на най-скъпоценното украшение на имението и полковник Уайвърн с мек блясък в очите се размечта за Джийвс. Джийвс му беше направил неизразимо впечатление. Джийвс си го биваше. Младият Роастър беше прекалено неопитен, за да оцени съкровището, което е под носа му. Но полковникът, вечно тормозен от своята невръстна домашна прислуга, можеше да различи брилянта от плявата. Джийвс! Джийвс беше нещо специално! И някъде в чернилката, покрила цялото мироздание на полицейския бос от полюс до полюс и станала непрогледна като космическата пустош след конфузната сцена с Еванджелин Трелони, изведнъж грейна спасителна светлинка. Той щеше да си остане със своя Булстроуд, но поне дъщеря му ще се ожени за мъж с иконом, носещ високо факела на добрата стара традиция. Това стопли сърцето му и го накара да си помисли, че все пак светът не е чак толкова лош, колкото му се струваше в началото.

Полковникът въздъхна примирено и сподели това с Джил, когато тя влезе в стаята миг по-късно, студена и горда, а тя вирна нагоре брадичка и стана още по-студена и по-горда.

— Няма да се женя за лорд Роастър — отвърна му Джил рязко.

На полковник Уайвърн му се стори, че детето му страда от някаква форма на амнезия и се опита да опресни паметта на дъщеря си.

— Ще се жениш — напомни й той. — Съобщението излезе в „Таймс“. Видях го със собствените си очи. Годежът между…

— Аз развалих годежа.

Спасителната светлинка, за която споменахме преди малко, онази същата, озарила мрака пред очите на полковника, угасна, премигвайки като сценична луна, чийто бушон е изгорял. Полковник Уайвърн гледаше любимото си чедо невярващо.

— Развалила си годежа?

— Никога повече няма да проговоря на лорд Роастър.

— Не бъди такава глупачка — сгълча я полковник Уайвърн. — Разбира се, че ще му проговориш. Никога не съм чувал подобна тъпотия. Предполагам, това е една от онези обикновени любовни спречквания между младите, които се забравят още на следващия ден.

Джил нямаше намерение да отмине без протест може би най-голямата трагедия от времето на Ромео и Жулиета насам и да позволи тя да бъде описвана по този лековат и безотговорен начин.

— Не беше любовно спречкване — възпротиви се тя с целия плам на наранена жена. — Ако искаш да знаеш защо развалих годежа, ще ти кажа. Заради безпътния начин, по който се държа с госпожа Спотсуърт.

Полковник Уайвърн потърка чело.

— Спотсуърт? Спотсуърт? А, да. Онази американка, за която ми говореше.

— Американска развратница — поправи го Джил хладно.

— Развратница? — повтори полковникът озадачен.

— Не се чуди, точно това казах.

— Защо я наричаш така? Хвана ли ги… ъ-ъ… да развратничат?

— Да, хванах ги.

— Не думай!

Джил преглътна няколко пъти, сякаш нещо беше заседнало на гърлото й.

— Изглежда всичко е започнало — подхвана тя изложението на фактите с онзи равен тон, който така бе наранил Бил — в Кан преди няколко години. Тя и лорд Роастър са плували заедно при Райската скала и са излизали на дълги разходки на лунна светлина. А ти знаеш към какво водят тези неща.

— Знам, знам — побърза да потвърди полковник Уайвърн с оживление и тъкмо щеше да се впусне в един случай от своето богато минало, когато Джил продължи със същия странен равен глас.

— Тя пристигна вчера в имението. Историята, която скалъпиха за пред мен, е че Моника Кармойл я срещнала в Ню Йорк и я поканила на гости, но аз не се съмнявам, че всичко е било предварително уговорено между нея и лорд Роастър. Той изглежда с нетърпение е очаквал тя да пристигне, защото веднага се лепна за нея… Обясняваше й се в градината, танцуваше с нея като котарак върху горещи керемиди и — все така равнодушно продължаваше Джил, надявайки маска като онази госпожа с рибешкото име, която толкова впечатлила капитан Бигър със своя кан-кан в палатката в Кения — най-накрая го видях да излиза от нейната стая в два часа през нощта в бледоморава пижама.

Полковник Уайвърн се задави. Той тъкмо щеше да се опита да изглади спречкването, като й изтъкне, че е съвсем в реда на нещата за един мъж да размени няколко любезни думи с гостенка в градината и да й е партнира при танците през дългата вечер, но последното твърдение изтри всички думи от устата му.

— Излизал е от нейната стая в морава пижама?

— Да.

— Морава пижама?

— Бледоморава.