П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Бил падна като отсечено дърво обратно върху възглавниците. Беше разочарован.

— Не, Джийвс — каза той. — Няма да го направя.

— Милорд?

— Разбирам накъде клониш. Искаш да се облека в нощница с къдрички и забрадка и да тършувам из стаята на госпожа Спотсуърт, предполагайки, че ако тя се събуди и ме види, ще си каже „Аха, това е духът на лейди Агата“, ще се обърне на другата страна и ще си заспи отново. Никога няма да се съглася на това, Джийвс. Нищо няма да ме принуди да се облека в женски дрехи… дори мазната супа, в която сме накиснати в момента. Мога да се съглася единствено да си лепна добрия стар мустак и да препаша хубавата черна превръзка.

— Не бих ви препоръчал подобна дегизировка, милорд. Дори на хиподрума съм забелязвал клиенти, които зървайки Ваша светлост, отскачаха назад с видим потрес. Една дама, откривайки подобно страховито привидение в стаята си, веднага би надала ужасени писъци.

Бил отпусна ръце с отчаяна въздишка.

— Е, това е то. Всичко е свършено. Планът ти се срути с гръм и трясък.

— Не, милорд. Ваша светлост, ако мога да се изразя така, не е успял да прозре същността на моето предложение. Както вие сам в началото отбелязахте, нашата основна цел е да принудим госпожа Спотсуърт да напусне стаята си, което да даде възможност на Ваша светлост да влезе там и да получи достъп до огърлицата. Предлагам, с позволението на Ваша светлост, да почукам на вратата на госпожа Спотсуърт и да я помоля да ми даде назаем шишенцето си с амоняк.

Бил заскуба косата си.

— Какво каза, Джийвс?

— Амоняк, милорд.

— От броенето на тия овце нещо съм се чалнал — проплака той. — Слухът ми се е повредил. Стори ми се, че чух да казваш „амоняк“.

— Аз го казах, милорд. Ще обясня, че го искам, за да върна Ваша светлост в съзнание.

— Ето пак. Мога да се закълна, че те чух да казваш „да върна Ваша светлост в съзнание“.

— Съвсем правилно, милорд. Ваша светлост е получил силен шок. Минавайки близо до разрушения параклис около полунощ, Ваша светлост е видял призрака на лейди Агата и много се е разстроил. Как Ваша светлост е успял да се добере до стаята си, едва ли някога ще узнаем, но аз съм ви намерил в безсъзнание и веднага съм побързал към госпожа Спотсуърт за нейното шишенце с амоняк.

Бил все още недоумяваше.

— Не мога да хвана нишката.

— Ако мога да поясня думите си, милорд. Научавайки, че лейди Агата, ако мога да се изразя така, е на линия, незабавната реакция на госпожа Спотсуърт би била силно желание да побърза към разрушения параклис с цел да наблюдава свръхестественото явление. Аз ще й предложа да я придружа до там и по време на нейното отсъствие…

Доста често обикновеният човек, сблъскал се с някое гениално откритие, е неспособен да намери думи, за да изрази своите чувства. Когато Александър Греъм Бел срещнал една сутрин през 1876 година един свой приятел и му казал: „Здрасти, Джордж, чу ли най-новото? Вчера изобретих телефона!“, онзи сигурно само е пристъпвал от крак на крак без да може да пророни нито звук. Случаят с Бил беше аналогичен. Колкото и да се мъчеше, той не можеше да възпроизведе нито звук. Само лежеше мълчаливо и усещаше как го залива разкаянието, че е могъл дори за миг да се усъмни в този човек. Беше станало точно така, както го беше описвал толкова пъти Бърти Устър. Остави този щедро подхранван с риба гигантски ум да надуши следата на психологията на индивида и няма да ти остане време да направиш нищо друго освен да си хвърлиш шапката във въздуха и да затропаш весел танец.

— Джийвс — успя най-накрая да си възвърне част от речниковия запас Бил, но Джийвс вече излизаше през вратата.

— Вашият амоняк, милорд — каза той, обръщайки глава от прага. — Ако Ваша светлост ме извини.

Изминаха всичко на всичко две минути, въпреки че на Бил се сториха доста повече, преди Джийвс да се завърне с малкото шишенце.

— Е? — попита деветият граф нетърпеливо.

— Всичко премина според предвижданията, милорд. Реакцията на дамата беше точно такава, каквато предполагах, че ще бъде. Госпожа Спотсуърт, чувайки моята информация, прояви незабавен интерес. Тя ме увери, че няма да й отнеме никакво време, за да скочи в халата си и поиска да се върна веднага, за да я придружа до мястото на появата. Ще оставя вратата леко открехната, така че ще бъде във възможностите на Ваша светлост, поставяйки око в процепа, да види нашето отдалечаване. Веднага щом достигнем до стълбището, бих препоръчал незабавно действие, защото е нужно да напомня на Ваша светлост, че времето е…