П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Не, все още не е проработила — оплака се Бил, — но ти влез, Джийвс, влез.

Бил беше изключително доволен да види нечия друга физиономия, различна от овчата.

— Само не ми казвай — продължи той, забелязвайки блясъка на мощен интелект в очите на своя посетител, — че си измислил нещо?

— Да, милорд. Щастлив съм да ви съобщя, че намерих решение на проблема, с който се сблъскахме.

— Джийвс, ти си осмото чудо на света! — възкликна Бил и се надигна от леглото.

— Много ви благодаря, милорд.

— Спомням си как веднъж Бърти Устър ми каза, че не се е намерила още в света толкова смрадлива тиня, че ти да не успееш да измъкнеш от нея клетника, поверил делата си в твои ръце.

— Господин Устър винаги прекалено много ме ласкае, милорд.

— Глупости на търкалета. Хич не е достатъчно даже. Ако ти наистина си измислил как да прескочим тия нечовешки препятствия, непрекъснато изникващи по пътя ни…

— Убеден съм, че е така, милорд.

Бил се разтресе в бледоморавата си пижама.

— Помисли пак, Джийвс — настоя той. — По един или друг начин ние трябва да измъкнем госпожа Спотсуърт от стаята й и да я задържим навън достатъчно дълго, че да успея да вляза вътре, да намеря огърлицата, да я забърша и да се измъкна. И всичко това далеч от всякакви любопитни зъркели. Освен ако напълно съм се подвел от думите ти вследствие на нервния срив от броенето на проклетите добичета. Стори ми се, че предлагаш спасителен изход от лепкавото положение. Какъв е той? Ето това е въпросът, на устните напиращ. Вълшебна пръчка ли ще извадиш?

Джийвс не му отговори веднага. Върху фино изваяното му лице се беше появило болезнено изражение. Сякаш неочаквано бе видял нещо, което му е причинило душевен гърч.

— Извинете ме, милорд. Съзнавам, че е възможно да сметнете думите ми за проява на непочтителност…

— Давай смело, Джийвс. Целия съм само уши. Какво те е загризало толкова?

— Вашата пижама, милорд. Ако имах и най-малка представа, че Ваша светлост има обичая да спи в бледоморави пижами, щях да ви посъветвам да го промените, милорд. Бледоморавото не подхожда на Ваша светлост. Един път бях принуден, за негово добро разбира се, да посъветвам в същата насока господин Устър, който по това време също беше пристрастен към бледоморави пижами.

Бил беше потресен.

— Дяволите да те вземат! Откъде се сети за пижамите? — все още невярващо попита той.

— Те просто се набиват на очи, милорд. Това агресивно пурпурно. Ако Ваша светлост послуша съвета ми и го замени с бледосиньо или много светло фъстъченозелено…

— Джийвс!

— Милорд?

— Сега не е време да дрънкаме за пижами.

— Много добре, милорд.

— Ако искаш да знаеш, аз страшно харесвам моравото. Но нека да отложим дискусията за любимите цветове за някой по-подходящ момент. Даже ще ти кажа и това. Ако наистина предложиш нещо смислено за проклетата огърлица и това нещо накара слънцето да изгрее и на нашата улица, можеш да вземеш всички морави пижами, да ги закопаеш и да разореш земята отгоре им.

— Много мило, милорд.

— Това ще бъде само малка отплата за твоята вярна служба. А сега, след като ми запали любопитството, изплюй цялото камъче. Какви са добрите новини? Какъв е този велик план?

— Много е обикновен, милорд. Основава се на…

Бил нададе вик.

— Не ми казвай. Нека да позная. Психологията на индивида?

— Съвсем точно, милорд.

Бил шумно пое въздух.

— Така си и мислех. Неведнъж, разменяйки си сухи мартинита с Бърти Устър на бара в Клуба на търтеите, аз го слушах с увиснало от почуда чене, когато ми разказваше за теб и за психологията на индивида. Той казваше, че щом веднъж си пипнал психологията на индивида за гушата, всичко по-нататък се развивало с такава шеметна бързина, че на доскорошния нещастник с овесения нос не му оставало нищо друго освен да си подхвърли шапката във въздуха и да затропа весел танец. Продължавай, Джийвс. Ще пукна от нетърпение. Индивида, върху чиято психология си размишлявал в настоящия заплетен казус, предполагам, е госпожа Спотсуърт? Прав ли съм, или греша, Джийвс?

— Напълно прав, милорд. Забелязал ли е Ваша светлост кое е нещото, което най-много интересува госпожа Спотсуърт, което изпълва нейното съзнание?

Бил зяпна.

— Нали не си дошъл тук в два през нощта, за да ми предлагаш пак да танцувам чарлстон с нея?

— О, не, милорд.

— Като говориш за нещото, което най-много интересува…

— Съществува един друг аспект от характера на госпожа Спотсуърт, която сте пропуснал да забележите, милорд. Признавам, че тя е изключително ентусиазиран изпълнител на чарлстон, но онова, което занимава мислите й са свръхестествените прояви. След пристигането си в Роастър Аби тя не престава да изразява надежда, че ще има щастието да зърне духа на лейди Агата. Когато информирах Ваша светлост, че съм изготвил план за временното придобиване на огърлицата, основан върху психологията на индивида, аз имах предвид точно този траен интерес към нематериалните проявления.