П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Ох! — неочаквано изхълца госпожа Спотсуърт.

Току-що Бил я беше вдигнал и спуснал със замах, който би заслужил поздравленията на Тъби Фробишър и сега тя беше спряла и разтриваше долния си крайник.

— Изглежда си извих нещо — каза тя, куцукайки към стола.

— Не съм изненадана — беше коментарът на Моника, — като гледах как танцува Бил.

— О, надявам се да е само изкълчване, а не ишиасът ми. Винаги започва да ме стяга, когато съм на влажно място.

Може да ви изглежда невероятно, но Рори не добави „Като Роастър Аби, нали?“ и не продължи със закачката за градината, която в зимните месеци е на дъното на реката. Той точно посягаше да вдигне един предмет, търкалящ се на пода.

— Ей — каза той, — какво е това? Тази огърлица не е ли ваша, госпожо Спотсуърт?

— О, благодаря — отвърна госпожа Спотсуърт. — Да, моя е. Сигурно… Ох! — изпъшка тя без да довърши и се преви от болка.

Моника каза загрижено:

— Трябва веднага да си легнеш, Розалинда.

— Предполагам, че ще трябва.

— С една хубава грейка.

— Да.

— Рори ще ти помогне по стълбите.

— Очарован съм — каза Рори. — Но защо хората винаги казват за грейката, че е „хубава“? Ние в „Харидж“ им викаме „гнуслярки“. Нашите електрически възглавнички правят грейките съвсем излишни. Имат три степени… топла есен, жежко лято и спасителен пояс.

Те тръгнаха към вратата, като госпожа Спотсуърт се бе облегнала на ръката му. Когато излязоха, Бил, който ги следеше с нетърпелив поглед, вдигна ръце нагоре в жест на отчаяние.

— Джийвс!

— Милорд?

— Това е краят!

— Да, милорд.

— Тя излезе.

— Да, милорд.

— Заедно с огърлицата.

— Да, милорд.

— Ако нямаш някакво предложение как да я измъкнем от тази стая, ние сме загинали. Имаш ли нещо наум?

— В момента нищо, милорд.

— Така си и мислех. В края на краищата ти си човешко същество, а решаването на проблема е извън… какво, Джийвс?

— Човешките възможности, милорд.

— Точно така. Знаеш ли какво ще направя?

— Не, милорд.

— Ще отида да си легна, Джийвс. Ще си легна и ще се опитам да заспя и да забравя. Не че имам и най-малък шанс да заспя, когато всеки нерв стърчи навън от тялото ми поне с една педя и се е закъдрил по краищата.

— Може би ако Ваша светлост брои овце…

— Мислиш ли, че ще свърши работа?

— Това е всепризнат метод, милорд.

— Хм — отзова се недоверчиво Бил. — Нищо няма да загубя, ако опитам. Лека нощ, Джийвс.

— Лека нощ, милорд.

С изключение на цвърченето на мишките, обитаващи необезпокоявани пространствата зад лампериите и стържещите звуци, долитащи от време на време от комина, когато някой от ципокрилите му наематели се завъртеше неспокойно в съня си, в Роастър Аби цареше мир и покой. В тази потайна доба в Синята стая Рори и Моника мирно отмаряха след изтощителния ден. В стаята на кралица Елизабет госпожа Спотсуърт и Помона също се бяха отпуснали в прегръдките на беловласия Морфей. В стаята на Ан Болейн капитан Бигър, този достоен мъж, отдал се на заслужена почивка, сънуваше добрите стари дни край река Ме Ванг, за която, държейки своевременно и пълно да информираме любознателния читател, трябва да отбележим, че е приток на по-голямата и по-крокодилеста Ванг Ме.

Джил, настанена в Стаята с часовниците, все още беше будна и изучаваше тавана с немигащи очи. Същото се отнасяше и за нейния възлюбен Бил, който все още броеше овце в стаята на Хенри VIII и който също не беше постигнал някакъв напредък в намирането на забрава. Всепризнатият способ, препоръчан от Джийвс, до този момент не беше помогнал с нищо за разплитането на оплетеното кълбо, в което продължаваха да са събрани нервните му окончания.

— Осемстотин двайсет и две — мърмореше с пресъхнало гърло Бил. — Осемстотин двайсет и три. Осемстотин…

Той прекъсна по средата, стигайки до осемстотин двайсет и четвъртата овца, която имаше най-тъпата муцуна от всички досегашни рунтави добитъци, които се бяха изредили пред очите му и тя увисна във въздуха точно над оградата, която тъкмо прескачаше с ленива засилка. Някой беше почукал на вратата, но толкова тихо и почтително, че звукът можеше да бъде произведен от свития показалец само на един-единствен човек. Затова Бил посрещна без изненада гледката на изплувалия на прага няколко мига по-късно Джийвс.

— Надявам се Ваша светлост да ме извини — каза Джийвс благопристойно. — Нямаше да ви безпокоя, ако ослушвайки се на вратата, не бях разбрал от забележките на Ваша светлост, че стратегията, която препоръчах, не е довела до желания резултат.