П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Джийвс проговори пръв.

— Изключително обезпокояващо, милорд.

— Да — отвърна му Бил глухо. — Страшна беда, нали? Сигурно нямаш в наличност някоя малко позната азиатска отрова, а Джийвс?

— Не, милорд.

— Колко жалко — поклати глава Бил. — Щях да я използвам веднага.

Страданието на младия му работодател натъжи Джийвс и тъй като според възгледите му нямаше нищо, което да уталожва болката в човешката душа по-успешно от мъдростите на Марк Аврелий, той порови из паметта си за подходящ цитат от съчиненията на Великия император. И тъкмо се колебаеше между два великолепни примера, а именно: „Онова, което може да те сполети, е предопределено още от сътворението на света“ и „Нищо, от онова, което се случва на човек, не е повече отколкото му е определено да понесе“, когато капитан Бигър, който изливаше гнева си посредством канонада от възклицания на някакъв ориенталски диалект, изведнъж превключи на английски.

— Doi wieng leh! — викна той. — Сетих се! Гарнирайте ме със сос от гъби и крачка на стоножки, ако не знам какво да направиш.

Бил вдигна поглед. Очите му бяха оцъклени, гласът му — равнодушен.

— Да направя? — изблея той. — Аз?

— Да, ти — потвърди капитанът.

— Съжалявам — каза Бил, — но не съм в състояние да направя нищо, освен да издъхна по някакъв начин.

Капитан Бигър изпръхтя, ръсейки обилно звуци от рода на „чах“, „пах“ и „бах“.

— Mun py nawn lap lao! — ревна той нетърпеливо. — Можеш да танцуваш, нали?

— Да танцувам?

— За предпочитане чарлстон. Всичко, което искам от теб, са няколко прости стъпки чарлстон.

Бил трепна конвулсивно като труп под покров. Остър спазъм на неконтролируемо възмущение бе причинил гореупоменатото движение. Деветият граф Роастър бе изпълнен със справедливо по негово мнение негодувание. Той беше накиснат до върха на главата във вонящата тиня за трети пореден път, а този безотговорен тип тук го караше да танцува пред него както Давид е танцувал пред Саул. Ами ако това беше само първата стъпка към следващи негови безумни желания? Ако бъде окуражен, той можеше да поиска от него например да му пее весели песни, да демонстрира фокуси или да изимитира някой известен комик. На какво, питаше се Бил горчиво, си мисли този приятел тук, че присъства в момента? На възраждането на водевила? На благотворителен селски концерт, събиращ средства за поправката на църковния орган?

Докато търсеше подходящите думи, за да облече в слово тези свои нелицеприятни мисли, Бил откри, че капитанът е подхванал още една от своите истории. Подобно на Марк Аврелий, този син на дивите степи изглежда винаги можеше да измъкне от ръкава си нещо подходящо за ситуацията. Единствената разлика помежду им беше, че докато упоменатият римски император предпочиташе кратката форма, капитан Бигър си падаше по по-пространното и монументално повествование.

— Да, чарлстон — повтори капитан Бигър — и ще ви кажа защо. Изведнъж като светкавица в ясен ден наум ми дойде епизодът с Тъби Фробишър и жената на гръцкия консул и решението веднага блесна в главата ми.

Той спря. Усещането, че нещо е изпуснал, че нещо е оставил незавършено, го зачовърка като червей сочна ябълка. Уискито. Той веднага отиде до масата и побърза да постави нещата по местата им.

— Дали градът, където беше дислоциран Тъби по времето, за което ще стане въпрос, беше Смирна, Джопа или Истанбул — подхвана капитанът, изливайки в устата си половината от течността в чашата — се страхувам, че не мога да ви кажа точно. Колкото повече остарява човек, толкова повече забравя тези детайли. Може дори да е бил Багдад или половин дузина други места. Честно си признавам, че съм забравил. Важното е, че е било някъде и една вечер се е отправил на прием или soiree , или както там се казват тия купони в едно от посолствата. Знаете какво представляват. Красиви жени и храбри мъже, наконтени като коледни елхи, танцуват диво. Та точно на това соаре партньорка на Тъби за чарлстона се оказала жената на гръцкия консул. Не знам дали някога сте виждали как Тъби Фробишър танцува чарлстон.

— Нито Негова светлост, нито аз сме имали удоволствието да познаваме господин Фробишър, сър — напомни любезно Джийвс.

Капитан Бигър изсумтя.

— Майор Фробишър, по дяволите.

— Моля за извинение, сър. Майор Фробишър. С оглед на това, че не сме били представяни на майора, начинът му на изпълнение на чарлстон е затворена книга за нас.

— О? — капитанът напълни отново чашата си. — Е, начинът му на изпълнение, както го наричаш, е доста енергичен. Той не щади себе си. След като завърши танца, партньорката му вече е наясно какво значи да си влизал в битка. И този път той не изменил на себе си. Тъби Фробишър сграбчил жената на гръцкия консул и заскачал насам, заскачал натам, въртял я оттук, въртял я оттам, повдигал я нагоре, навеждал я надолу и изведнъж какво мислите се случило?