П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— В нашия случай по-скоро е изглаждане на паяците.

— Да, милорд. Но се осмелявам да отбележа, че никак не е разумно да се губят ценни мигове в словесни закачки.

— Времето е от кардинална важност?

— Именно, милорд. Би ли искал Ваша светлост да проиграем сцената?

— Мисля, че да, щом твърдиш, че ще подейства успокояващо на нервната ми система. Чувствам се така, все едно трупа бълхи-танцьорки репетират назад-напред по гърба ми нов номер.

— Чувал съм господин Устър да се оплаква от същите симптоми в моменти на трудности и изпитания, милорд. Ще ви мине.

— Кога?

— Веднага щом Ваша светлост влезе в ролята. При дървената пейка ли се срещнахте?

— Там я намерих да седи преди известно време.

— Сцена: Дървена пейка в градината — обяви Джийвс. — Време: Лятна нощ. В момента на вдигането на завесата на сцената е госпожа Спотсуърт. Влиза лорд Роастър. Аз ще играя ролята на госпожа Спотсуърт, милорд. Започваме с няколко общи реплики и преминаваме към сцената с паяка. Ваш ред е, милорд.

Бил подреди мислите си.

— Ъ… кажи ми, Роузи…

— Роузи ли, милорд?

— Да, Роузи, по дяволите. Някакви възражения?

— Никакви, милорд.

— Познаваме се от Кан.

— Наистина ли, милорд. Не бях запознат с този факт. Какво казвате, милорд?

— Кажи ми, Роузи, страх ли те е от паяци?

— Защо пита Негова светлост?

— Защото един доста солиден екземпляр лази по косата ти.

Джийвс изпищя, а това негово действие накара Бил да подскочи една педя в посока на тавана.

— Защо го направи, по дяволите? — попита Бил ядосан.

Джийвс запази спокойствие.

— Единствената причина за вика, милорд, е да придам правдоподобност на сцената. Предполагам, че една дама с толкова деликатно възпитание, ще реагира по представения от мен начин при гореупоменатата информация.

— По-добре да не беше го правил. Едва не си разбих главата в тавана.

— Съжалявам, милорд. Но това беше моето виждане за сцената. Аз я почувствах, тук я почувствах — каза Джийвс, сочейки лявата страна на сакото си. — Ще бъде ли така добър Негова светлост да ми подаде отново репликата.

— Един доста солиден екземпляр лази по косата ти, Роузи.

— Ще бъда много благодарна, ако Ваша светлост бъде така любезен да го махне оттам.

— Не го виждам. А, ето го къде лази. Сега е на шията ти.

— А това — каза Джийвс, надигайки се от канапето, на което беше седнал в ролята си на госпожа Спотсуърт — е сигнал за действие, милорд. Ваша светлост едва ли ще отрече, че всичко е наистина просто за изпълнение.

— Така изглежда.

— Предполагам, че след тази репетиция бълхите-танцьорки, за които Ваша светлост спомена преди малко, ще намалят значително своята активност.

— Наистина забавиха темпо. Но все още съм нервен.

— Неизбежно е в навечерието на премиера, милорд. Мисля, че Ваша светлост трябва да премине към действие колкото се може по-скоро. Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже 33 33 Думи на лейди Макбет от едноименната трагедия на Шекспир. — Б.пр. . Всички наши приготовления се базират на факта, че мястото на действие ще бъде градинската пейка и ще бъде доста объркващо, ако госпожа Спотсуърт се върне в къщата, принуждавайки Негова светлост да адаптира изпълнението си към нов интериор.

Бил кимна.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Пълен напред, Джийвс. До скоро.

— До скоро, милорд.

— Ако нещо се обърка…

— Нищо няма да се обърка, милорд.

— Но ако все пак се обърка… ти нали ще ми пишеш от време на време в Дартмур, Джийвс? По някое и друго писмо с последните новини от свободния свят?

— Разбира се, милорд.

— То ще ме ободрява, когато разтрошавам ежедневната купчина камъни. Чувал съм, че условията в днешните модерни затвори били къде-къде по-добри от тези в миналото.

— И до мен е достигала подобна информация, милорд.

— Току-виж съм го приел като временен дом.

— Много е вероятно, милорд.

— Да се надяваме, че няма да се стигне до там.

— Да, милорд.

— Да… Е, довиждане още веднъж, Джийвс.

— Довиждане, милорд.

Бил изправи рамене и отпраши навън. Той бе извикал гордостта на Роастърови на помощ и тя беше изгладила бръчките по челото му. С почти същата смелост един Роастър през седемнадесети век се беше изкачил на ешафода на Тауър Хил, кимайки приветливо на палача и махайки на приятели и роднини от публиката долу. Когато настъпват изпитания, кръвта заговаря.

Малко след като Бил пое своя път в нощта, в дневната се появи Джил.