П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

На Джийвс се стори, че през последните няколко часа любимата на неговия млад господар е загубила голяма част от своята жизненост, която й придаваше такава привлекателност и беше прав. Последната й беседа с капитан Бигър я беше оставила тъжна и замислена, с тенденция да отпуща ъгълчетата на устата си надолу и да гледа намръщено. И в момента изражението й не беше от най-веселите.

— Виждал ли си лорд Роастър, Джийвс?

— Негова светлост току-що излезе в градината, госпожице Уайвърн.

— А къде са другите?

— Сър Родерик и Нейна светлост все още са в библиотеката.

— А госпожа Спотсуърт?

— Излезе в градината малко преди Негова светлост.

Джил настръхна.

— О? — бе целият й коментар и тя се запъти към библиотеката, за да се присъедини към Моника и Рори. Ъгълчетата на устата й бяха скъсили още малко разстоянието до брадичката й, а погледът й беше повишил процента на намръщеност с около двадесет пункта. Тя приличаше на момиче, което си мисли най-лошото, а случаят си беше точно такъв.

Две минути по-късно в дневната с песен на уста влезе капитан Бигър. Йогата и общуването с Дживатма или Душата изглежда бяха раздухали облаците над челото му. Очите му блестяха, а движенията му бяха енергични и отривисти като хрътка преди закуска.

— Бледите ръце, кои обичах аз при Шалимар, къде сте вий сега, къде сте вий сега? — пееше капитан Бигър. — Аз… как беше по-нататък проклетото нещо… потъвам аз във вашата магия. Ла, ла, ла. Ла, ла, ла. Къде сте вий сега? Къде сте вий сега? Заради тях обесиха Дени Дийвър — изтананика той, променяйки темата.

Белия ловец зърна Джийвс и мигновено спря гнетящото представление.

— Здрасти — викна той. — Quai Hai , мой човек. Как е положението?

— Положението се развива със задоволителни темпове, сър.

— Къде е Пач Роастър?

— Негова светлост е в градината, сър.

— С госпожа Спотсуърт?

— Да, сър. Поставил своята съдба на изпитание, за да загуби или спечели всичко в миг един.

— Значи сте измислили нещо?

— Да, сър. Сцена с паяк.

Капитан Бигър изслуша внимателно преразказа на сцената с паяка на Джийвс и когато той привърши, го възнагради с комплимент.

— Ти ще се справиш много добре на Изток, момко.

— Много мило от ваша страна да го кажете, сър.

— Това е самата истина, ако планът е изцяло твой.

— Изцяло, сър.

— Тогава ти си точно човекът, който ни трябва в Куала Лумпур. Имаме нужда от момчета като теб, които могат да използват мозъка си. Не можем да оставим диваците да се възгордеят с техните си дивашки мозъчета.

— Диваците изключително интелигентни ли са, сър?

— Ами такива са! Нека да ти разкажа какво се случи с Тъби Фробишър и мен един ден, когато… — той прекъсна разказа си и светът бе лишен от възможността да изслуша още една великолепна история. Бил се появи откъм френския прозорец.

Поразителна беше промяната у Деветия граф няколко минути след като излезе през същия този прозорец с висок дух, готов да се изсмее в лицето на Съдбата. Тогава раменете му, ако си спомняте, бяха изправени. А сега висяха надолу като на човек, мъкнещ тежък товар. Очите му бяха угаснали, веждите сключени. Гордостта на Роастърови изглежда бе духнала, оттегляйки подкрепата си. В държането му нямаше и намек за прилика с онзи прародител от седемнадесети век, който беше повдигнал толкова много духа на сбирката преди да го обезглавят на Тауър Хил. Онзи предтеча, на който най-много приличаше в момента, беше същият, хванат да лъже на карти от Чарлс Джеймс Лисицата през 1782.

— Е? — викна капитан Бигър.

Бил го удостои с дълъг, мълчалив смръщен поглед и се обърна към Джийвс.

— Джийвс!

— Милорд?

— Тази сцена с паяка…

— Да, милорд?

— Опитах.

— Да, милорд?

— Отначало всичко тръгна по план. Откопчах огърлицата.

— Да, милорд?

— Капитан Бигър беше прав. Закопчалката беше хлабава. И веднага се изхлузи.

Капитан Бигър нададе вик на задоволство на суахили.

— Дай ми я — изиска я той.

— Не е в мен. Изплъзна се от ръката ми.

— И падна?

— И падна.

— Искаш да кажеш, че сега лежи някъде в тревата.

— Не — каза Бил и тъжно поклати глава. — Не лежи в никаква проклета трева. Падна в дрехата на госпожа Спотсуърт и сега е някъде из гънките й.

Не се случва често човек да види трима силни мъже накуп с щръкнали от ужас коси, но ако някой в този момент бе надникнал в дневната на Роастър Аби, щеше да има свръхредкия шанс да наблюдава това куриозно явление. Да кажем, че сводката на Бил бе имала смущаващ ефект върху неговата аудитория, би означавало да предадем напълно недостоверно истинската буря от разнопосочни емоции, разразила се в стаята. Капитан Бигър закръстосва помещението почти в галоп, размахвайки ръце като криле на вятърна мелница в ураган, докато потрепването на две косъмчета на лявата вежда на Джийвс подсказваха дълбокия му потрес. Самият Бил, сразен от най-новия вероломен удар, нанесен му от Съдбата, изглеждаше като човек, загубил последната битка. Той се бе свлякъл в един стол и в момента представяше успешно жива алегория на безнадеждността. Липсваше му само дълга бяла брада, за да бъде пълна приликата му с крал Лир през някоя от лошите му сутрини.