П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Да, с теб — каза Бил и й подаде ръка с жест, пропит с огромна доза от онази галантност, позната от времето на Реставрацията. — Ще бъде като в доброто старо време в Кан.

Госпожа Спотсуърт беше проницателна жена. Тя не пропусна да забележи, че капитан Бигър е сред присъстващите и й се стори, че й се открива прекрасна възможност да събуди звяра, който дреме в него. Тя не знаеше какво възпира Белия ловец да се спусне в ухажване, но беше сигурна, че онова, което най-бързо може да запали огъня под краката на пипкав любовник, е гледката на жената, която обожава, в ръцете на друг мъж, особено ако другият мъж е с външността на Уилям, граф Роастър.

— Да, защо не! — каза тя, цялата възторг и плам. — Колко добре си спомням онези дни! Лорд Роастър танцува толкова прекрасно — добави тя, обръщайки се към капитан Бигър с желание да му даде информация от първа ръка, която ще бъде жалко, ако пропусне. — Аз обичам да танцувам. Това е едно от малкото удоволствия, които са ни останали.

— Напълно си права! — съгласи се възторжено Бил. — Старият добър чарлстон… Спомняш ли си го?

— Можеш да се обзаложиш.

— Сложи плочата с чарлстон на грамофона, Джийвс.

— Много добре, милорд.

Когато Джил се завърна, след като беше оставила Помона в покоите на госпожа Спотсуърт, численият състав наброяваше всичко на всичко Джийвс, Бил и госпожа Спотсуърт. Още в самото начало на вакханалията капитан Бигър, неспособен да понесе гледката, беше ръгнал през френския прозорец навън в тихата нощ.

Фактът, че самият той беше предложил това безпътно представление, което по негово мнение представляваше кръстоска между най-ужасяващото изпълнение на карманьолата 35 35 Карманьола — популярна френска революционна песен от времето на буржоазната революция. По време на Терора била пята при екзекуциите. — Б.пр. и най-безсрамните елементи от туземните танци на Екваториална Африка, никак не допринасяше за уталожване на мрачното му настроение. Жабите по моравата, която той сега кръстосваше с намръщено изражение на лицето, бяха започнали да получават впечатлението, че валят ботуши номер четиридесет и седем.

Ако беше изразил гласно мнението си за чарлстона, изпълняван от неговия домакин и жената, която обичаше, Джил с готовност щеше да го сподели. Наблюдавайки пърформанса от рамката на вратата, тя усети, че в нея се надига същото чувство на погнуса, което беше навестило Белия ловец, слушайки онова гукане на Бил на градинската пейка. Може би държането на Бил не беше такова, че да е необходим арест, но тя усещаше, че полицията трябва да предприеме някакви действия за озаптяването му. Тук имаше нужда от намесата на здравата ръка на Закона, мислеше си тя.

Нищо не е по-трудно от това да опишеш с думи чарлстон, танцуван от двама играчи с мотиви — от една страна от жена, която обича да танцува чарлстон и се хвърля директно във вихъра на танца и от друга от мъж, копнеещ да не остави камък непреобърнат, но да изтръска от анатомията на своята партньорка диамантената огърлица, която се е скътала там. Може би ще бъде достатъчно, ако кажем, че ако майор Фробишър в този момент случайно се отбиеше в дневната на Роастър Аби, веднага щеше да си спомни за онази вечер в Смирна, Джопа или Истанбул, или може би Багдад. Той би оприличил на секундата госпожа Спотсуърт на жената на гръцкия консул, а Бил щеше да бъде потупан по гърба и да чуе признанието, че изпълнението ако не по-съвършено, то поне е идентично с неговото.

Рори и Моника, излизайки от библиотеката, бяха силно озадачени.

— Господи! — възкликна Моника.

— Старият Бил здраво набива крак — възхити се Рори. — Хайде, момичето ми, да се присъединим към веселбата.

Той сграбчи Моника през кръста и проявата стана масова. Джил, неспособна да понесе този срамен спектакъл, се обърна и напусна. Отправяйки се към стаята си, мислите, които кръжаха в главата й относно нейния годеник никак не бяха розови. За едно романтично момиче никак не е приятно да открие, че е свързала съдбата си с разгулен развратник, а за нея вече беше ясно, че Уилям, Девети граф на Роастър беше един покварен тип, който е вземал с предимство уроци от Казанова, Дон Жуан и безпътните римски императори.

— Когато танцувам — каза госпожа Спотсуърт, която също като партньора си здраво удряше крак, — не усещам дали имам крака.

Моника трепна.

— Ако танцуваш с Рори, веднага ще усетиш, че имаш крака. Той има навика непрекъснато да скача нагоре-надолу по тях.