П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Не, току-що отиде да говори с госпожа Спотсуърт.

— Искам да побъбрим с теб за стария Бил — каза Рори и се заоглежда. — Нали сме сами и далеч от любопитни уши?

— Предполагам, освен ако някой не се е напъхал в скрина. Какво за Бил?

— Бил крие нещо, стара ми дружке, и то е свързано с този тип Бигър. Забеляза ли го по време на вечерята?

— Не съм му обръщала особено внимание. Какво правеше? Ядеше грах с ножа ли?

— Не, но всеки път, когато срещнеше ония стъклени зъркели на Бигър, се разтърсваше като дърта танцьорка на кючек. По някаква причина Бигър му действаше като ония телени джаджи за разбиване на яйца. Защо? Това искам да разбера. Кой е този тайнствен мъж? И защо се домъкна точно тук? Какво стои между него и Бил, та кара старата дружка да подскача и трепери всеки път, когато погледне към него? Това определено не ми харесва, захарчето ми. Когато ти се ожени за мен, не спомена нищо за епилепсия в семейството и по този начин аз съм бил подло изманипулиран. Искам да кажа, че е малко неприятно да минеш през всички тия иглени уши и да влезеш в толкова разходи, за да спечелиш момичето, което обичаш, и малко след медения месец да откриеш, че имаш зет с нелечими увреждания.

Моника се замисли.

— Сега — каза тя — си спомням, че когато му казах, че капитан Бигър чука на вратата, той малко се разстрои. Да, ясно си спомням как лицето му посивя и долната му челюст увисна като на разтревожен хипопотам. А сега влизам и го виждам да си скубе косата. Съгласна съм с тебе. Доста е странно.

— Ще ти кажа и още нещо — продължи прегледа на сводката за тайнствените събития Рори. — Когато излизах от трапезарията, за да дойда да гледам Дерби-шоуто по телевизията, Бил също се беше запътил насам. „Какво ще кажете всички да отскочим до библиотеката?“ — попита той Бигър, а Бигър доста напушено му каза: „Може би по-късно. Сега бих искал да поговоря с вас, лорд Роастър.“ И то с един такъв строг и заповеднически глас… все едно е съдия, който те глобява пет лири, задето си задигнал полицейска каска в нощта след гребните гонки. А Бил се задави като подплашено теле и каза: „Да, разбира се, разбира се“ или нещо от тоя род. От миля се вижда, че този Бигър иска нещо от стария Бил.

— Но какво може да иска?

— Това беше и въпросът, който си зададох, моя спътнице в радост и беди, и мисля, че намерих отговора. Спомняш ли си онези истории, които сме чели като деца?

— Какви истории?

— Тези за очите на идола. Банда разбойници отива в Индия, за да открадне големия скъпоценен камък, който бил око на идол. Те отмъкнали камъка, но измамили един от бандата и не му дали дела от плячката, което естествено го раздразнило като възпален венец и години по-късно той ги открива всичките в техните внушителни английски къщи и ги очиства до един. Запомни ми думите, старият Бил е преследван от този тип Бигър, защото му е отмъкнал неговата част от плячката от зеленото око на малкия жълт бог в храма на Вишну и ще бъда много изненадан, ако утре, като слезем на закуска, не го намерим да лежи в локва кръв сред херингите и наденичките, с кама Източна изработка, забита в гърба.

— Задник такъв!

— Мен ли имаш предвид?

— Точно теб. Бил никога не е бил по̀ на изток от Фринтън.

— Нали е бил в Кан.

— Кан на изток ли е? Никога не съм знаела. Но той със сигурност не е и помирисвал индийски идоли.

— Виж, за това не помислих — каза Рори. — Признавам, че това в голяма степен отслабва аргументите ми. — Той се замисли. — Ха! Разбирам, разбирам. Разривът между Бил и Бигър е заради бебето?

— Какви глупости дрънкаш? Какво бебе?

— Бил се е сближил с дъщерята на Бигър, зеницата на окото му, а тя е бедно, глупаво, малко създание, което не обича мъдро, но затова пък горещо. Но ако ти се каниш да ми възразиш, че в наши дни всички момичета са мъдри, аз ще ти отговоря: „Нито едно от тях не е възпитавано в мисионерското училище в Склулор Лумпит.“ В тези мисионерски училища обясняват фактите от живота, като разказват на децата за пчеличките и цветенцата, така че бедните малки животинки не знаят кое какво е.

— Рори, това са пълни измишльотини. Слез на земята.

— Забележи как всичко се случва с неотменимостта на гръцка трагедия или еди-какво си, което беше неотменимо. Момичето идва в Англия, няма майка, която да го наставлява, среща красив млад англичанин и какво се случва? Първата грешна стъпка. Следва разкаяние… но твърде късно. Малко вързопче. Следва ужасен разговор с Бащата. Той е бесен. Бълва куп проклятия на някакъв диалект, грабва пушката си за слонове и пристига тук, за да се види със стария Бил. „Карамба!“ — както сигурно онзи испанец казва в този момент от телевизионния екран. Но едва ли има нещо, за което да се притесняваме. Не може да го принуди да се ожени за момичето. Всичко, което Бил трябва да направи, е да се погрижи за образованието на малкото. Да го прати на училище и така нататък. Ако е момче — в Итън, ако е момиче — в Роудийн.