П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Челтнам.

— О, да. Забравих, че ти си търкала пейките в Челтнам. Въпросът, който следва съвсем естествено, е дали трябва да се казва на младата Джил? Едва ли е честно да бъде оставена да встъпи непредупредена в брак с дърт развратник като Уилям, граф Роастър.

— Не наричай Бил дърт развратник!

— Така бихме го нарекли в „Харидж“.

— Предполагам, че грешиш за Бил и Бигър. Знам, че бедното момче е малко нервно, но предполагам, че това едва ли има нещо общо с Бигър. Сигурно е под напрежение дали госпожа Спотсуърт ще купи къщата. И като сме зачекнали тази тема, ти — твърдоглаво магаре такова, не можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш за делото, вместо непрекъснато да подлагаш пръти в машината?

— Не мога да разбера гатанките, с които говориш, скъпо мое зъбоболче.

— Ще ти открия смисъла им. Откакто госпожа Спотсуърт е пристигнала, ти не правиш нищо друго освен да изтъкваш недостатъците на Роастър Аби. Бъди конструктивен.

— По какъв начин, кралице моя?

— Ами насочи вниманието й към добрите страни на къщата.

Рори кимна покорно, но неубедено.

— Ще дам най-доброто от себе си — каза той, — но имам много малко суров материал за работа. А сега, момичето ми, предполагам, че испанецът е бил избутан извън обсега на камерата, така че хайде да се присъединим към Дерби-купонджиите. По някаква причина — дявол знае каква — аз започвам да клоня към една хала, наречена Оратор.

Госпожа Спотсуърт напусна разрушения параклис. След бдение от цели двадесет и пет минути най-накрая й омръзна да чака кога духът на лейди Агата ще се дотътрузи от отвъдните селения. Като почти всички много богати жени, тя бързо ставаше нетърпелива и изискваше незабавно да бъде обслужена. Когато беше в настроение за контактуване с привидения, тя ги искаше на минутата и то горещи.

Връщайки се обратно в градината, тя видя една дървена пейка и седна на нея, за да изпуши една цигара и да се наслади на красотата на нощта. Беше една от онези приказни вечери, които английското лято отпуща от време на време на посписъчния състав на острова, смекчавайки своята обичайна суровост и карайки производителите на дъждобрани и чадъри да се питат с блуждаещи погледи дали не са сбъркали, като са провъзгласили Англия за земния рай на хората от тяхната професия.

Сребърната луна плуваше бавно сред теменужената небесна шир, а нежният бриз носеше от запад омаен аромат на шибой и тютюневи лехи. Свенливите нощни създания си шепнеха в храсталака до нея и като кулминация на тези летни прелести някъде в гората зад реката един славей прочисти гърло и заразсипва трели със самочувствието на птица, знаеща за възторжените отзиви на поета Кийтс относно подобни изпълнения и за статута си на звезда в програмата на ББС от преди няколко нощи.

Това беше нощ за романтика и госпожа Спотсуърт не пропусна да го отбележи. Въпреки че в поетичните си занимания в свободен стих в Гринидж Вилидж тя наблягаше най-вече на суровостта и мизерията на живота, дълбоко в душата си бе сантиментална натура. Ако зависеше от нея, тя би писала за сребърни луни през дъхавия юни, за любов тъй страстна и прекрасна, за сладки целувки и нежни милувки. Но за съжаление издателите на поетични списания изглежда предпочитаха хижи с плъхове населени, на врящо зеле миризмата зловонна и на отчаянието бездната огромна, а едно момиче все пак трябва да се храни.

Сдобила се със солидна финансова сметка и освободена от необходимостта да отстъпва пред вкусовете на редакторите, госпожа Спотсуърт вече можеше да дръпне покривалото от своето романтично аз. И ако стилист като Густав Флобер, неуморим в търсенето на mot juste 24 24 Mot juste — точната дума (фр.). — Б.пр. , я бе зърнал в тоя момент как седи на дървена пейка сред нацъфтели храсти, съзерцава луната и приглася тихичко на славея, едва ли би се поколебал да опише настроението й като размекнато.

За тази размекнатост конструктивен принос имаха и разказите на капитан Бигър. Ние очертахме накратко основните теми, върху които се опираше разговорът, скачайки свободно от канибалските вождове към ловците на глави и от ловците на глави към алигаторите. За разлика от скептицизма, с който ги приеха останалите, въздействието им върху госпожа Спотсуърт много напомняше това на историите на Отело върху Дездемона. С други думи, дълго преди последната ягода да бъде погълната и последният лешник да бъде схрускан, тя беше убедена, че това е нейният другар в радости и скърби и бе решена да не щади усилия, за да доведе нещата до успешния им финал. По пътя към новата й женитба на практика нямаше никакви пречки, защото и А. Б. Спотсуърт, и Клифтън Бесемър великодушно й бяха дали зелена светлина.