П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Направо си ги хруска живи. Това нормално поведение ли е?

— Спиритуалистичните изследвания често предизвикват голям интерес у другия пол. Леля ми Емили…

Бил го погледна заплашително.

— Спомняш ли си какво ти казах за Плиний Младши, Джийвс?

— Да, милорд.

— Това важи и за леля ти Емили.

— Много добре, милорд.

— Не ме интересува твоята леля Емили.

— Разбирам, милорд. През нейния дълъг живот много малко хора се интересуваха.

— Тя вече не е сред нас?

— Не, милорд.

— Е, това е нещо — каза Бил.

Джийвс отплува навън, а Бил се тръшна в един стол. Той отново запремята из мозъка си онзи загадъчен въпрос и настроението му рязко спадна под нулата. Вече нямаше място за съмнение имало ли е или е нямало хапливост в него. Той беше напълно сигурен, че думите „Сигурен ли си, че няма да ти преча?“ бяха казани през стиснати зъби и придружени от поглед с определен смисъл. Това бяха думи на момиче, което явно е имало намерение да направи хаплива забележка.

И Бил тъкмо прокарваше пръсти през косата си с отчаян жест, когато Моника влезе. Всички онези самохвалковци, редящи се пред камерата и дрънкащи, че точно еди-кой си кон е най-добър й се бяха сторили отегчителни. Рори все още поглъщаше жадно всяка дума, но на нея й беше нужна почивка.

Моника бе разумна жена и затова се изненада, когато съгледа брат си да скубе косата си.

— За бога, Бил! Защо си отчаян?

Бил я погледна недружелюбно.

— Нищо няма. Нищо, нищо, нищо, нищо, ни-що!

Моника вдигна вежди.

— Добре де, не е нужно да врещиш като истеричен пекинез. Аз просто проявявам сестринска загриженост. Смятах, че е по-логично да си щастлив, че госпожа Спотсуърт е тук и желае да купи тази съборетина.

Бил въздъхна и с огромно усилие възвърна добрите обноски на Роастърови.

— Извинявай, Моук. Имам главобол.

— Бедното ми агънце!

— Ще ми мине за минутка.

— Имаш нужда от чист въздух.

— Сигурно си права.

— И приятна компания. Скъпата Спотсуърт е в разрушения параклис. Иди при нея и си побъбрете.

— Какво!

Моника се опита да го успокои.

— Недей да виеш като прериен вълк, Бил. Знаеш много добре колко е важно да я прикоткаме. Малко мили очи от твоя страна може да натежат на везните и тя да купи къщата. Моят план беше точно такъв — след като подготвя почвата с умели делови преговори, ти да я дръпнеш настрана и да пуснеш в действие целия си чар. Забрави ли какво беше обещал — да й гукаш като гълъб на гургулица? Запретни ръкави още сега и започни да гукаш както не си гукал никога досега.

В един продължителен момент изглеждаше, като че ли в дълбините на душата на Бил се надига някаква рушителна сила, която заплашва да помете всякакви прегради и да лумне в опустошителен пожар. Очите му сякаш всеки момент щяха да пльокнат на пода като зрели круши, лицето му беше добило наситен морав оттенък, а на устните му напираха унищожителни слова. След това внезапно, сякаш Разумът се пробуди със сладка прозявка и хвърли кофа студена вода върху тлеещата жарава, безумният блясък в очите намали интензивността си, а страните му бавно възвърнаха нормалния си цвят. Беше успял да зацепи, че предложението на Моника е разумно и практично.

Вихърът на последните събития бе отвял в периферията на съзнанието му жизнената важност на продажбата на фамилната къща и сега той отново осъзна, че това е единственият спасителен пояс в целия океан от злокобни събития, в който бе хвърлен. Само да се хване за него и избавлението му е в кърпа вързано. Когато продаваш къщи, напомни си той, получаваш депозити, изплатени в брой. А този депозит ще бъде достатъчен, за да изплати дълга си към Бигър и ако единственият начин да го осигури е да отиде при Розалинда Спотсуърт и да гука, тогава трябва веднага да тръгва и да се залавя здраво с гукането.

Освен това му хрумна и спасителната мисъл, че ако Джил е тръгнала към къщи, за да си вземе разни необходимости за през нощта, едва ли ще се върне по-рано от час и половина, а за час и половина един решителен мъж може да нагука куп блажни слова.

— Много си права, Моук — проговори накрая Бил. — Моето място е до дясното й рамо.

И той се отправи с твърда крачка навън, а момент по-късно на вратата на библиотеката цъфна Рори.

— Ей, Моук, можеш ли да говориш на испански?

— Никога не съм опитвала. Защо?

— Тъкмо сега един испанец или аржентинец, въобще някакъв от твойта сегашна боя, говори за своя кон на родния си език. Може би е последен аутсайдер, но все пак човек би искал да чуе аргументите му. Къде е Бил? Само не ми казвай, че е още в лапите на Белия ловец?