П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Изглежда по пътеката, водеща към нейния временен пристан, вървеше някой, защото в този миг сред тишината на лятната нощ до слуха й достигна звук от сблъсък на силен мъж с градинска саксия. Той бе последван от няколко остри забележки на суахили и капитан Бигър изскочи на сцената, разтърквайки пищяла си.

Ако в този момент някой боцнеше с нещо остро госпожа Спотсуърт, то от нея със сигурност щеше да потече съчувствие и състрадание.

— О, мили боже. Ударихте ли се, капитане?

— Само лека драскотина, скъпа лейди — увери я капитанът мъжествено.

Тонът му бе привидно спокоен и само професионалист от класата на Шерлок Холмс или мосю Поаро би могъл да заключи по почти незабележимото провлачване на някои гласни, че душата му е направила двойно салтомортале, оставяйки суверена си да се тресе с интензивност, доближаваща се до тази в изпълненията на Бил Роастър.

След като завърши телефонния си разговор, Белия ловец твърдо реши да мине с обходна маневра покрай дневната и да се отправи директно към широките простори, където да се усамоти. Да се присъедини към дамите, размишляваше той, би означавало доброволно да се подложи на ужасното изпитание да седи и разговаря с жената, която боготвори, сблъсквайки се отново и отново с факта за нейната недостижимост. В момент на прозрение той видя себе си в нещастното положение на нощната пеперуда на Шели, която си позволила да бъде омаяна от звезда сияйна и му се стори, че единственото разумно нещо, което тази глупава пеперуда би могла да направи, за да намали своите страдания, е да избягва компанията на обожавания обект. Сигурно и Шели би му дал такъв съвет.

И изведнъж капитан Бигър се бе озовал точно с този обект сам в нощта и то не в каква да е нощ, а нощ, гъмжаща от лунна светлина, славеи, нежен бриз и ухание на шибой и тютюн.

Капитан Бигър, който прие поканата на своята компаньонка да се присъедини към нея на дървената пейка, бе един взел се в ръце и стегнал редиците капитан Бигър, който си повтаряше, че трябва да бъде силен. Струваше му се, че гласовете на Тъби Фробишър и Субахдар звучат в ушите му. „Горе главата, старче!“ — казваше Тъби в дясното му ухо. „Помни кодекса и не се показвай въздух под налягане!“ — шептеше Субахдар в лявото.

И така — капитан Бигър бе готов за предстоящата дискусия tête-à-tête .

Госпожа Спотсуърт, главният водещ, откри срещата със забележката колко прекрасна е нощта, на което капитанът отговори: „Върховна работа“. „Луната“ — продължи госпожа Спотсуърт, посочвайки я и добавяйки, че тя винаги е смятала, че нощ, в която има пълнолуние, е много по-прекрасна от нощ, в която няма пълнолуние. „О, така е“ — потвърди капитанът. После, след като госпожа Спотсуърт сподели наблюдението си, че бризът сякаш припявал приспивна песен на заспалите цветя и капитанът изрази своята неспособност да прецени истинността на това твърдение, бидейки чужденец по тия места, настъпи мълчание.

То беше нарушено от госпожа Спотсуърт, която нададе лек вик.

— О, боже!

— Какво стана?

— Изпуснах огърлицата си. Закопчалката… е хлабава.

Капитан Бигър сподели чувствата й.

— Лоша работа — съгласи се той. — Сигурно е някъде на земята. Ще поогледам.

— Ще ви бъда благодарна. Не е много ценна — едва ли струва повече от десет хиляди долара — но има сантиментална стойност. Подари ми я един от съпрузите ми, но така и не мога да си спомня кой точно. О, намерихте ли я? Много съм ви задължена. Ще ми я поставите ли?

Когато капитан Бигър се захвана с отговорната задача, пръстите му, гърба и мускулите на стомаха напомняха игривостта на планински поток. Практически е невъзможно да поставите огърлица около врата на собственика й без да го докоснете, така че той няколко пъти докосна този лелеян от толкова дълго време врат. И всеки път, когато го докосваше, сякаш нажежен шиш пробождаше плътта му. Като че ли луната, славеят, бризът, шибоят и тютюневите растения се бяха наговорили да не го оставят на мира, докато не го убедят да покрие този очарователен тил с пламенни целувки.

В този критичен момент единствено Тъби Фробишър и Субахдар, оформяйки солидна група в опозиция, успяха да го удържат.

— Бъди твърд, старче! — казваше Тъби Фробишър.

— Помни, че си бял човек — допълваше Субахдар.

И капитан Бигър стисна юмруци и отново възвърна самообладанието си.

— Сигурно трябва да е забавно — отбеляза той с прилична доза невъзмутимост в гласа си — да си толкова богат, че да смяташ десет хиляди долара за нещо, за което човек не си струва да пише вкъщи.