П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Джил изпусна куфара си.

— Позволете — любезно каза капитанът, посягайки към него.

— Не ви разбирам — заговори Джил. — Искате да кажете, че лорд Роастър…

Едно от правилата на кодекса на честта гласи, че белият мъж трябва да засланя жените и особено младите невинни момичета от сенчестите страни на живота, но капитан Бигър бе прекалено възбуден, за да си спомни това сега. Той напомняше на Отело не само в предпочитанията му към пущинаците и пещерите огромни, но и в маниера му да оплита нещата, когато е раздразнен.

— Той се обясняваше в любов на госпожа Спотсуърт на лунна светлина — процеди капитанът през зъби.

— Какво!

— Чух го със собствените си уши. Той й гукаше като гълъб на гургулица. Заради парите й, разбира се. Тия жалки аристократи. Само да се чуе, че някъде из Англия има богата вдовица и тутакси я наобикалят дукове, графове и виконти, виещи като прегладнели вълци. Ние в Куала Лумпур им викаме плъхове. Трябва да чуете как Тъби Фробишър говори за тях в клуба. Спомням си веднъж той казваше на…

Това сигурно беше страшно интересна история, но капитан Бигър я прекъсна, забелязвайки, че публиката се оттегля. И съвсем естествено, помисли си той. Всяко хубаво момиче ще се възмути до дъното на душата си от ужасяващото разкритие за моралния упадък на британската аристокрация.

Той седна и взе вечерния вестник, но почти веднага го захвърли с болезнен вик, защото първото нещо, на което попадна погледът му, беше „Майката на Уистлър“. Капитан Бигър не искаше да му се напомня за Майката на Уистлър. Той мрачно размишляваше върху въпроса дали Съдбата (или Предопределението) някога ще пресече отново пътищата им с онази долна отрепка Пач Пъркинс, когато Джийвс се появи в стаята. Точно в тоя момент и Рори изскочи от библиотеката с изплезен език.

— О, Джийвс — каза Рори, — ще ми донесеш ли нещо по-силно за пиене? Нещо съм ожаднял.

С почтителен жест на главата си Джийвс посочи подноса, който носеше. Той бе зареден с желания артикул и Рори го съпроводи до масата, облизвайки устни.

— Нещо за вас, капитане? — обърна се той към Бигър.

— Уиски, ако обичате — каза капитан Бигър. След това изпитание насред заритата от лунна светлина градина и тялото, и душата му се нуждаеха от възстановител.

— Уиски? Чудесно. А за вас, госпожо Спотсуърт? — обърна се Рори към дамата, която току-що влезе през френския прозорец, придружена от Бил.

— Нищо, благодаря, сър Родерик. В нощ като тази лунната светлина ми е достатъчна. Лунната светлина и твоята прекрасна градина, Биликен.

— Ще ви кажа нещо за тази градина — включи се веднага по темата Рори. — През лятото… — но веднага млъкна, виждайки жена си да се появява на вратата на библиотеката. Нейната поява не само коригира намеренията му да откровеничи на тема градина, но му напомни лекомислено даденото обещание да хвали проклетото място пред американката. Оглеждайки се наоколо за нещо, достойно поне за някоя по-добра дума, очите му се спряха на скрина в ъгъла и той си спомни историите, които бе чувал за него преди време. Стори му се, че от него би станало добра опорна точка за новата му задача.

— Да — продължи той, — градината е ужасна, но трябва да признаем, че Роастър Аби, въпреки че е малко поовехтял и се пука по шевовете, има много предмети с висока художествена стойност, които могат да накарат познавачите да ахкат и да охкат. Хвърлете едно око на този скрин, госпожо Спотсуърт.

— Хареса ми още първия път, когато го видях. Много е красив.

— Да, прекрасен е, нали? — намеси се Моника, дарявайки съпруга си с одобрителен поглед. На пръсти се брояха случаите, в които Рори демонстрираше признаци на подобна интелигентност. — Много хора са молели да го купят, но той е част от наследствените ценности и не може да бъде продаван.

— Върви заедно с къщата — поясни Рори.

— Пълен е с разкошни стари костюми.

— Които също вървят заедно с къщата — отново додаде Рори, показвайки усърдие.

— Искате ли да ги погледнете? — попита Моника, посягайки към едно от чекмеджетата.

Бил нададе отчаян вик.

— Те не са там!

— Разбира се, че са. Винаги са били. Сигурна съм, че на Розалинда ще й бъде любопитно да ги види.

— Наистина съм любопитна.

— С този скрин е свързана една романтична история. Тогавашният лорд Роастър — преди векове — не разрешавал на дъщеря си да се омъжи за човека, когото обичала — известен пътешественик и откривател.

— Старецът е бил против Великите открития — допълни Рори. — Страхувал се е, че ще открият Америка. Ха-ха-ха-ха. О, извинете.