П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Две много добри сравнения, милорд.

— Нямам пукната пара.

— „Изчерпани авоари“ е техническият термин, милорд. Негова светлост, ако мога да използвам просторечие, е гол като пушка.

Капитан Бигър събра поглед.

— Искаш да кажеш, че ти притежаваш къща като тази тук, даже не съм виждал по-огромно нещо, и не можеш да напишеш чек за три хиляди лири?

Джийвс се нае с обяснението.

— Къща като Роастър Аби в днешни дни не е предимство, сър, а пасив. Страхувам се, че дългият ви престой на Изток не ви е позволил да бъдете в течение на променените условия в родната ви страна. Социалистическото законодателство намали изключително финансовите средства на наследствената английска аристокрация. Сега живеем в така наречената Социална държава, което на практика означава, че всички в нея мизерстват.

Може и да изглежда невероятно за всички туземци, хипопотами, носорози, пуми, зебри, алигатори и биволи, с които беше контактувал през дългия си стаж насред дивите простори, че здравата долна челюст на капитан Бигър е способна да се откъсне внезапно от горната и да увисне като неподпрян клон на аспарагус, но тя бе извършила движение точно в тази посока. Имаше нещо сърцераздиращо в начина, по който неговите сини очи, широко разтворени и ужасени, оглеждаха двамата мъже пред него.

— Искаш да кажеш, че няма да си получа парите?

— Схванали сте мисълта ми, сър. Който открадне портфейла на Негова светлост, напразно ще си е правил труда.

Капитан Бигър, изгубил своя железен самоконтрол, се превърна в човешки семафор.

— Но аз трябва да си получа парите и това трябва да стане преди утре на обяд. — Гласът му премина в нещо, което при по-обикновените хора би минало за стенание. — Слушайте. Ще ви кажа нещо, което е абсолютна тайна и ако изпуснете и дума пред някого, и двама ви ще удуша с голи ръце, ще ви разкъсам на парчета и ще танцувам върху останките ви с подковани ботуши. Разбрано?

Бил потвърди.

— Да, струва ми се доста ясно казано. А, Джийвс?

— Възможно най-разбираемо, милорд.

— Давайте, капитане.

Капитан Бигър сниши гласа си до хриптящ шепот.

— Нали помните онзи разговор, който проведох след вечеря? Беше със същите момчета, които ми подшушнаха печелившата комбинация днес следобед. Е, като казвам печелившата комбинация — каза капитан Бигър, повишавайки глас — такава щеше да бъде, ако не бях така подло измамен от този бъзлив, клепоух…

— Ясно, ясно — побърза да го прекъсне Бил. — Казвахте, че сте телефонирали на своите приятели.

— Бях нетърпелив да разбера дали всичко вече е уредено.

— Дали всичко е уредено?

Капитан Бигър отново сниши глас, този път толкова много, че думите му звучаха като съскане на газ, излизащ от спукана тръба.

— Нещо се гласи там. Както Шекспир казва „начинание от голямо значение“.

Джийвс трепна.

— „Начинания от голяма важност и значимост“ е точният цитат, сър.

— Тези момчета имат страхотна информация за Дербито утре. Най-големият фаворит в цялата история на състезанията е Ирландският кон, Балимор.

Джийвс повдигна вежда.

— Няма особено добри отзиви за него.

— Е, за Великолепната Люси и Майката на Уистлър имаше ли? Ето това прави информацията невероятна. Балимор е аутсайдер. Никой не знае нищо за него. По-тъмен е от черна котка в безлунна нощ. Но нека да ви кажа, че той два пъти е правил тайни обиколки на Епсъм и двата пъти е чупил рекорда.

Независимо от неговата убеденост, Бил подсвирна.

— Сигурен ли сте?

— Няма никакво съмнение. Аз сам, със собствените си очи наблюдавах животното и то беше като светкавица. Всичко, което се виждаше от него, беше само кафява мъгла. Ще заложим парите си на него в последния момент, внимателно разпределени между различни букмейкъри, за да не вдигнем цената. А сега — изджавка капитан Бигър — вие ми казвате, че няма да мога да заложа никакви пари.

Страданието му искрено трогна Бил. От малкото, което беше видял от него, той не вярваше, че капитан Бигър е човек, с когото можеш да завържеш едно от онези красиви приятелства, за които сме чели, че са съществували между Дамон и Питий 28 28 Дамон и Питий — гръцки философи, прочути с близкото си приятелство. Питий бил осъден на смърт и поискал от тирана да отиде до родното си място. Дамон му станал поръчител и щял да бъде съсечен, когато Питий пристигнал запъхтян. Тиранът бил трогнат от предаността им и помилвал Питий. — Б.пр. или Давид и Ионатан 29 29 Давид и Ионатан — (библ.) — Ионатан бил син на царя на израилтяните Саул и останал верен приятел на Давид въпреки гнева на баща си и заплахите му, че може да не наследи престола заради застъпничеството си за него. — Б.пр. , но Бил можеше да го разбере и да му съчувства.