П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Много неприятно, съгласен съм — каза той, дарявайки сащисания капитан с братски поглед и леко потупване по рамото. — При това положение човек като нищо може да си посипе главата с пепел и да си разкъса дрехите и вие няма да бъдете далеч от истината, ако кажете, че гледката на вашето страдание ме пробожда като с нож в гърдите. Но се страхувам, че това, което мога да направя, е да ви изплащам сумата на месечни вноски, започвайки след шест седмици.

— Това няма да ми помогне — въздъхна отчаяно капитан Бигър.

— Нито на мен — сподели Бил. — Това ще взриви моя бюджет и ще означава да сведа жизнените си потребности до минимум. Съмнявам се дали ще мога да си позволя пълноценна храна в следващите няколко години. — После погледна към Джийвс и въздъхна: — И ти ще трябва да напуснеш. Няма да съм в състояние да ти отпущам месечната кесийка с жълтиците.

— Бих бил доволен да служа на Негова светлост и без заплащане.

— Страшно мило от твоя страна, Джийвс, и аз високо го оценям. Това е най-страхотната проява на феодалния дух, с която някога съм се сблъсквал. Но как — попита Бил печално — мога да поддържам рибната ти диета?

Капитан Бигър прекъсна размяната на любезности. Първо започна да показва признаци на нервност, ако това е точната дума, за да се обрисува състоянието на Белия ловец с почти излязла пяна на устата. После се изказа така остро за рибната диета на Джийвс, че Бил от възмущение глътна обратно думите, които напираха отвътре, и остана да стои пулейки се с нямото смайване на човек, улучен неочаквано със саксия по главата.

— Трябва да имам тези пари! — протръби най-накрая желанието си капитан Бигър.

— Негова светлост вече ви уведоми, че поради своята финансова несъстоятелност, това е невъзможно.

— Триста змии и гущери! Не може ли да ги вземе тогава на заем?

Бил успя да вкара отново в употреба гласните си струни.

— От кого? — попита той заядливо. — Говорите така, сякаш заемането на пари е просто като да сечеш дърва.

— Проблемът, върху който Негова светлост желае да привлече вниманието ви — продължи с бележките под линия Джийвс, — е, че тенденцията господата да стават неотзивчиви, щом стане въпрос за заем от техните собствени спестявания, е станала универсална.

— Особено когато това, с което се опитваш да ги смушкаш в ребрата, е огромната сума от три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— Именно, милорд. Озовавайки се лице в лице с такива числа, те стават като глухата пепелянка, която не чувала гласа на заклинателя, който никога дотогава не бил говорил по-мъдро и убедително.

— Не може да се разчита на социалното ми обкръжение — въздъхна Бил. — Няма да стане. Съжалявам.

Капитан Бигър започна да изригва пламъци през ноздрите си.

— Ще съжаляваш още повече — викна той — и аз ще ти кажа кога. Когато ти и този безценен твой секретар седнете на скамейката в Стария Бейли и съдията ви погледне над очилата. Тогава аз от залата ще ви се плезя насреща ей така — и капитанът изплези огромен червен език насреща им. — Тогава ще съжаляваш истински… тогава и малко след това, когато съдията произнесе присъдата, придружена със строго порицание и те отведат в Уормууд Скръбс, за да излежиш двете си годинки.

Бил се задави.

— О, не можеш да постъпиш така — запротестира той. — Не би направил нещо… какво, Джийвс?

— Толкова ужасно.

— Нали не би направил нещо толкова ужасно?

— Не бих ли!

— Човек не иска да си навлича неприятности.

— Какво човек иска и какво ще направи са две различни неща — каза капитан Бигър и излезе, скърцайки със зъби, за да охлади пламналата си глава навън в градината.

Той остави след себе си едно от онези мълчания, които често наричат напрегнати. Бил заговори пръв.

— Накиснати сме в супата, Джийвс.

— Действително делата ни са попаднали в доста остра криза, милорд.

— Той иска парите си веднага.

— Да, милорд.

— А ние нямаме никакви наличности.

— Не, милорд. Което прави състоянието ни изключително неудовлетворително.

— Като развалено яйце е този Бигър. Прилича на подивяла горила с болки в стомаха.

— Навярно има известна прилика със споменатото от Негова светлост животно.

— Видя ли го на вечеря?

— Кой аспект от поведението му иска да изтъкне Ваша светлост?

— Свирепия начин, по който се нахвърли върху печената патица. Заприлича ми на тигър, впиващ зъби в жертвата си. Създаде у мен усещането за човек без милост или жал.

— Не може да се оспори липсата на по-снизходителни чувства у джентълмена, милорд.