П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— И не стой там като умряла патка — обърна се капитанът конкретно към Бил, който изключително сполучливо наподобяваше на този пернат представител на животинския род in articulo mortis . — След като напуснах вашата весела компания — продължи той, наливайки си уиски със сода, — аз анализирах ситуацията и намерих изход. Хрумна ми неочаквано, като светкавица. Казах си „огърлицата!“.

Бил мигна немощно. Сърцето му, което беше катастрофирало само преди миг в предните зъби, даде заден ход, но изглежда току-що преживяният шок бе нанесъл сериозни поражения на слуха му. На Бил му се стори, че капитанът каза „огърлицата“, а това си беше пълна безсмислица.

— Огърлицата? — влезе той в ролята на ехо.

— Госпожа Спотсуърт носеше на вечеря диамантена огърлица, милорд — каза Джийвс. — По всяка вероятност джентълменът визира този предмет.

Колкото и странно да беше, Бил все още проявяваше неверие.

— Мислиш ли?

— Да, милорд.

— Това ли визираше според теб?

— Да, милорд.

— Но защо визираше това, Джийвс?

— Това ще можем да установим, когато господинът сподели своите виждания.

— Искаш да кажеш, когато проговори?

— Именно, милорд.

— Щом казваш — отзова се Бил без да намалява дозата съмнение в гласа си. — Но това е какъв беше изразът, който използваше в тези случаи?

— Малко вероятно ли, милорд?

— Точно така. Това ми се струва малко вероятно.

До този момент капитан Бигър изпускаше пара мълчаливо. Но изглежда клапите не издържаха и той рязко избухна.

— Ако най-накрая си спрял с бълбукането, Пач Роастър…

— Бълбуках ли?

— Разбира се, че бълбукаше. Бълбукаше като… като… онези проклети неща, дето бълбукат.

— Ручеите — каза услужливо Джийвс — понякога са описвани от поетите като издаващи подобни звуци, сър. В широко известната едноименна поема покойният лорд Тенисън 31 31 Алфред Тенисън (1809–1892) — английски писател, автор на поеми и лирични стихотворения, представител на викторианския период в английската литература. — Б.пр. слага в устата на героя Едмънд думите: „О, ручей, о, ручей сладостно бълбукащ“, а по-късно ручеят сам проговаря според поетичната воля, отбелязвайки: „Ромоля над урви каменни и снежни с глас малко остър и писклив, бълбукам във вирове водовъртежни сред дивен свят менлив“.

Капитан Бигър нададе вой.

— Ai deng hahp kamoo за покойния лорд Тенисън. Не ми пука за него. Интересува ме единствено огърлицата.

Бил го погледна с надежда.

— Смятате ли да ни обясните нещо за тази огърлица? Да хвърлите светлина върху й, както се казва.

— Смятам. Струва около три хиляди лири — отвърна капитан Бигър — и ти ще я задигнеш, Пач Роастър.

Бил хлъцна.

— Да я задигна?

— И то тази нощ.

Винаги е трудно за човек, който се чувства така, все едно е бил ударен с тъп инструмент по главата, да се изправи в цял ръст и да погледне някого осъдително, но Бил се опита да постъпи точно така.

— Какво! — викна той. Беше потресен до дъното на душата си. — Нима ти, защитникът на Империята, човекът, който дава пример на диваците, сериозно ми предлагаш да ограбя един от моите гости?

— И аз съм един от твоите гости, а точно ти ме ограби.

— Само временно.

— И ти ще ограбиш госпожа Спотсуърт само временно. Не трябваше да използвам думата „задигам“. Всичко, което искам да направиш, е да заемеш тази огърлица до утре следобед, когато ще й бъде върната.

Бил си заскуба косата.

— Джийвс!

— Милорд?

— Помощ, Джийвс! Мозъкът ми буксува. Можеш ли да извлечеш смисъл от думите на този преследвач на носорози?

— Да, милорд.

— Можеш? Тогава ти си по-достоен мъж от мен, Гънга Дин 32 32 Популярен цитат от поемата на Ръдиард Киплинг „Гънга Дин“. — Б.пр. .

— Мисловният процес на капитан Бигър ми се струва съвършено ясен. Господинът спешно се нуждае от пари, които да заложи на коня Балимор на утрешното Дерби и неговото предложение, доколкото разбирам, е огърлицата да бъде заета временно и заложена, а получената сума да бъде използвана по предназначение. Правилно ли предадох вашето предложение, сър?

— Правилно.

— След завършването на състезанието, предполагам, въпросният обект ще бъде откупен, донесен обратно в къщата, открит, по всяка вероятност от мен, на някое място, където дамата би могла да го изпусне и надлежно върнат на притежателката си. Греша ли в предположенията си, сър?

— Не грешиш.

— А може ли човек да бъде сигурен, че този Балимор ще победи…

— Ще победи. Казах ви, че той два пъти е чупил рекорда.