П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Има една дума, която го описва страшно точно. Започва с „о“. Не беше опърпан. Не беше и отракан. Отмъстителен! Типът е отмъстителен. Мога да разбера, задето е кисел, но каква ще му е ползата да ме натъпче в помийната яма?

— Без съмнение той ще извлече определено мрачно задоволство от този акт, милорд.

Бил се замисли.

— Не мисля, че има някой, който да ми заеме малко парици.

— Никой, който да ми идва наум в момента, милорд.

— Какво ще кажеш за онзи банкер, дето живее по пътя за Дичингъм — сър Някой Някой-си.

— Сър Оскар Уопъл ли, милорд? Той се застреля миналия петък.

— О, тогава няма да го безпокоим.

Джийвс се покашля.

— Мога ли да направя едно предложение, милорд?

— Да, Джийвс?

Плаха искрица на надежда припламна в угасналите зеници на Бил. Гласът му вече напомняше този на труп, говорещ от гроба.

— Хрумна ми, че ако успеем да влезем във владение на билета на капитан Бигър, положението ни забележимо ще се стабилизира.

Бил поклати глава.

— Не те разбирам, Джийвс. Билет? Какъв билет? Говориш все едно че сме на железопътна гара.

— Имам предвид билета, който в качеството си на ваш служител, аз връчих на господина като удостоверение за неговия залог на Великолепната Люси и Майката на Уистлър, милорд.

— А, значи говориш за онзи билет? — плесна се по челото Бил.

— Именно, милорд. След като капитанът напусна така внезапно състезанието, би трябвало все още да е в него. А това е единственото доказателство, че е правен подобен залог. Ако успеем да го лишим от него, Ваша светлост ще бъде в положение да изплати задължението си според желанието си.

— Разбирам. Да, би било чудесно. Значи ще вземем билета, така ли?

— Да, милорд.

— А мога ли да попитам нещо, Джийвс?

— Разбира се, милорд.

— Как?

— Чрез онова, което може да бъде описано като директно действие, милорд.

Бил се облещи насреща му. Това беше съвсем нова насока на мислене.

— Искаш да кажеш да се нахвърлим върху него? Да го хванем за гушата? Да му извием врата?

— Ваша светлост изтълкува думите ми съвсем точно.

Бил продължи да се кокори.

— Но, Джийвс, нали го видя? Този изпъкнал гръден кош, тези мускули като планини?

— Съгласен съм, че капитан Бигър е доста здраво сложен, милорд, но на наша страна ще бъде предимството на изненадата. Господинът излезе в градината. Би могло да се предположи, че ще се завърне по същия път, който използва за излизането си, т.е. през френския прозорец. Ако дръпна завесите, ще се наложи той да мине през тях. Ние ще видим движението и в този момент рязко дръпване ще предизвика падането на завесите върху него, оплитайки го като в мрежа.

Бил беше впечатлен.

— За бога, Джийвс! Мислиш ли, че това ще свърши работа?

— Без съмнение, милорд. Този метод е бил широко използван от рециариите 30 30 Рециарии — гладиатори, въоръжени с тризъбец и мрежа. — Б.пр. в Древния Рим.

— Не бяха ли това онези юнаци, които се биеха помежду си с мрежа и тризъбец?

— Именно, милорд. Така че ако Ваша светлост одобрява…

— Можеш да се обзаложиш, че ще одобря.

— Много добре, милорд. В такъв случай още сега ще дръпна завесите и ще заемем позиции от двете страни.

Бил наблюдаваше подготвителните действия с дълбоко задоволство. След неуспешния старт слънцето се показваше иззад облаците и той се почувства щастлив.

— В кърпа ни е вързан, Джийвс!

— Много сполучлив образ, сър.

— Ако се разкрещи, ще затъкнем устата му с… как му викаха на онуй нещо?

— Велур, милорд.

— Ще му затъкнем устата с велур. И докато се търкаля на земята, с удоволствие ще се възползвам от възможността да му забия един хубав къч отзад.

— Това е допълнително предимство в акцията, милорд.

Бил задиша тежко.

— Участвал ли си в Първата световна война, Джийвс?

— В определена степен бях замесен, милорд.

— А аз я пропуснах, защото още не бях роден, но бях при командосите в последната. Това е същото, като да очакваш сигнала за настъпление.

— Има определено сходство, милорд.

— Сигурно скоро ще се появи.

— Да, милорд.

— Готов ли си, Джийвс?

— Да, милорд.

— Всичко подготвено ли е?

— Да, милорд.

— Ехо! — с йерихонска мощ прозвуча гласът на очакваната жертва в непосредствена близост до бойните позиции. — Искам да разменя още две думи с вас двамата.

Сред постоянните опасности и рискове на дивите пространства, животът, с течение на времето, развива у тези Бели ловци някакво шесто чувство, предупреждаващо ги за подготвяна клопка. Докато един обикновен човек, попаднал върху капан за тигри, би паднал върху острите шипове на дъното му, вашият Бял ловец, предупреден от шестото си чувство, ще го заобиколи.