П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Та нейният любим изпратил на момичето този скрин, пълен с най-различни подаръци, които донесъл от пътешествията си на Изток, но баща й не позволил дъщеря му да го задържи. Лордът заповядал на нежелания любим да дойде и да си го прибере обратно. Младежът го отнесъл и разбира се вътре била бъдещата му невеста. Тя предвидливо се била скрила вътре.

— И най-забавната част на историята е, че старият мазол през цялото време вървял след оня откривател и крещял: „Махай това проклето нещо оттук!“

Госпожа Спотсуърт беше очарована.

— Какво прекрасна история. Отвори го, Моника.

— Ей сега. Не е заключен.

Бил се свлече безпомощно на един стол.

— Джийвс!

— Милорд?

— Бренди!

— Много добре, милорд.

— Пресвети боже! — извика Моника.

Тя гледаше с потрес карираното сако в невероятна разцветка, както и вратовръзката — толкова яркочервена и осеяна с толкова небесносини подкови, че Рори поклати критично глава.

— Само не ми казвай, Бил, че се показваш пред очите на хората с това сако. Сигурно приличаш на букмейкър, който духва с парите на хората. А връзката! Убийствена. По-добре намини към „Харидж“. Имаме разпродажба, все ще ти уредим нещо по-добро.

Капитан Бигър се надигна с намръщено изражение на лицето.

— Може ли да го погледна — каза той и взе сакото, бръкна в джоба му и извади черната превръзка. — Аха! — беше многозначителният му коментар.

Рори се ослушваше на вратата на библиотеката.

— Охо — каза той. — Някой говори на френски. Сигурно е Босак. Не искам да го пропусна. Ела, Моук. Това момиче — отбеляза той, прегръщайки я нежно през рамо — говори френски с двете ръце. Идвате ли, госпожа Спотсуърт? По телевизията дават Дерби-шоуто.

— Ще дойда по-късно — обеща тя. — Оставих Помона навън в градината и сигурно вече се чувства самотна.

— Вие, капитане?

Капитан Бигър поклати глава. Лицето му беше по-намръщено от всякога.

— Първо трябва да разменя няколко думи с лорд Роастър. Можете ли да ми отделите секунда, лорд Роастър?

— О, непременно — измърмори Бил.

Джийвс се върна с брендито и Бил се устреми към него както Майката на Уистлър се беше втурнала към финала.

Но количеството бренди, съдържащо се в една от онези миниатюрни чашки за след вечеря, не може да направи нищо конструктивно за човек, чиито дела са се наредили така, че са го оставили с усещането за здрав слонски ритник по дъното на панталоните. Възможно беше гарафа или бъчонка от споменатата номенклатура да помогнат на Бил да посрещне задаващото се интервю с безгрижна усмивка, но кой знае дали и това количество би стигнало. Няколкото глътчици, отпуснати му от протокола, го оставиха толкова блед и с омекнали кости, колкото след гаврътването на шише от нашумяло тонизиращо лекарство. Гледайки като през мъгла към капитан Бигър, той много му напомняше на онзи тип дебеловрати и нискочели човекоподобни, заради които полицията прави хайка, та да ги разпита във връзка с неотдавнашното нападение на бижутерски магазин на Осмо авеню. Лицето му успешно наподобяваше цвета на вътрешностите на умряла риба и Джийвс, поглеждайки го с почтително съчувствие, имаше силното желание да върне розите върху страните му чрез два-три цитата от „Избрани творби на Марк Аврелий“, които му бяха дошли наум.

Капитан Бигър, възприеман дори през мъгла, представляваше гледка, която можеше да стресне и най-сърцатите. На Бил му се струваше, че вместо очи насред лицето му са монтирани две горелки, бълващи дълги огнени пламъци. Освен това му беше абсолютно непонятно защо наричат човек с толкова червено лице Белия ловец. Силното вълнение, както винаги, беше подсилило червената боя върху капитанската фасада, придавайки му вид на по чудо спасил се след експлозия във фабрика за доматено пюре.

Нито пък гласът му, когато заговори, имаше за цел да успокои опасенията, които видът му би могъл да породи. Това беше глас на мъж, който се нуждае от много малко подканяне и окуражаване, за да извади револвера и да започне да патка наред.

— И така! — каза той.

Няма подходящи отговори за подобно начало на разговор, особено пък изречено с гореописания тон, затова Бил дори не се помъчи да ги търси.

— Значи вие сте Честния Пач Пъркинс!

Джийвс се намеси, давайки както винаги най-доброто от себе си.

— И да, и не, сър.

— Какво искаш да кажеш с това „и да, и не“? Не е ли това превръзката на негодника? — викна капитанът, размахвайки веществено доказателство А. — Не е ли това рижият мустак на кучия син? — продължи в същата октава той, разлюлявайки на пръста си веществено доказателство Б. — И мислите ли, че не познах това сако и вратовръзката?