— В интерес на неговото оцеляване това би направило такъв дивак значително по-внимателен при наддаването, милорд.
— Прав си, Джийвс, прав си. Ще премисли два пъти преди да се реши на някой трик.
— Напълно вярно, милорд. И без съмнение ще се поколебае преди да вземе от партньора си двоен залог.
Капитан Бигър счупи още един орех. В тишината това прозвуча като един от онези изстрели, за които преди малко бе споменал.
— А сега — каза делово той, — с ваше позволение, бих искал да прекъснем този ghazi havildar и да преминем към същността на въпроса, лорд Роастър. — Той спря за момент, подреждайки си мислите. — За онзи букмейкър.
Бил премигна.
— А, да, онзи букмейкър.
— За момента той изчезна, но аз запомних номера на колата му.
— Наистина ли? Хитро, Джийвс.
— Много хитро, милорд.
— И след това отидох в полицията. И знаете ли какво ми казаха те? Казаха ми, че номера на онази кола, лорд Роастър, е ваш.
Бил беше удивен.
— Мой?
— Ваш.
— Но как може да е мой?
— Това е загадка, която ще трябва да разрешим. Този Пач Пъркинс Честния, както сам се наричаше, сигурно е взел назаем от вас колата… със или без ваше разрешение.
— Немислимо!
— Немислимо, милорд.
— Благодаря ти, Джийвс. Немислимо! Как мога да познавам някакъв си честен Пач Пъркинс?
— Не го ли познавате?
— Никога през живота си не съм чувал за него. Очите ми никога не са го виждали. Как изглежда?
— Висок е… горе-долу колкото вас… с рижи мустаци и черна превръзка на лявото око.
— Не, по дяволите, това не е възможно… Черна превръзка върху лявото око и рижи мустаци. Нека да помисля за момент…
— Карирано сако и червена вратовръзка на сини подкови.
— О, Небеса! Трябва да е изглеждал като палячо. А, Джийвс?
— Със сигурност далеч от soigne 19 19 Soigne — от фр., семпла елегантност. — Б.пр.
, милорд.
— Много далеч. Всъщност, Джийвс, това ми напомни нещо. Бърти Устър ми каза, че веднъж ти си отправил същата забележка и към него и тогава му хрумнала идеята за балада със заглавие „Там долу при река Суане“. Известно ли ти е дали е успял да прибави към заглавието и някакъв текст?
— Струва ми се, че не, милорд.
— Така си и мислех. Но от това може и да излезе хит, ако попадне в ръцете на подходящия човек.
С голяма доза нетърпение капитан Бигър призова събранието към ред.
— По дяволите вашите Устъровци и хитове! — грубо отсече той. — Не желая да си говорим за Бъртиустъровци, а за онзи проклет букмейкър, който е използвал колата ви днес.
Бил поклати глава.
— Скъпи мой преследвачо на пуми и други диви зверове, казвате, че говорите за проклети букмейкъри, но онова, което пропущате да добавите е, че говорите врели-некипели. Точно казано, нали Джийвс?
— Да, милорд. Съвсем на място.
— Очевидно нашият приятел Бигър е запомнил погрешен номер.
— Да, милорд.
Всеки уважаващ себе си залез би завидял за пурпура върху лицето на капитан Бигър в този момент. Неговият горд дух бе наранен.
— Да не искате да ми кажете, че не съм запомнил номера на колата, която следвах през целия път от Епсъм Даунс до Саутмолтъншър? Тази кола днес бе използвана от Честния Пач Пъркинс и неговия секретар и аз ви питам дали вие сте му я заели?
— Драги приятелю, бих ли заемал колата си на някакъв тип в кариран костюм и червена връзка, да не говорим за черната превръзка и рижия мустак? Предположението е… какво, Джийвс?
— Неправдоподобно, милорд. — Джийвс се покашля. — Може би господинът трябва да провери зрението си.
Капитан Бигър се тупна по гърдите.
— Зрението ми? Моето зрение? Знаеш ли какво приказваш? Аз съм Бвана Бигър.
— Съжалявам, че името е непознато за мен, сър. Исках само да намекна, че най-вероятно сте разчели грешно номера на колата.
Преди отново да заговори, капитан Бигър трябваше да преглътне един-два пъти, за да постигне поне някакво душевно равновесие.
— Вижте — започна той малко по-меко. — Сигурно не сте наясно с тези неща. Нямате представа кой кой е и кое как е в този бизнес. Аз съм Бигър Белия ловец, най-известният Бял ловец в цяла Африка и Индонезия. Мога да застана без да се колебая на пътя на препускащ носорог… И защо мислите? Защото погледът ми е толкова остър, че аз знам… аз знам, че ще мога да го улуча точно на едно определено място преди да е дошъл на шест стъпки от мен. Ето такова е зрението ми.
Тези разкрития не успяха да разчупят каменното изражение на Джийвс.
— Страхувам се, но не мога да отстъпя от позицията си. Предполагам, че може би вие сте тренирали зрението си за случаите, които описахте, но въпреки слабите си познания върху богатата фауна на Изтока, струва ми се, че едва ли носорозите са снабдени с табелки с номера.
Читать дальше